– Стига толкова, не яж повече! – И лъжицата застина в ръката ми тъкмо когато се канех да я потопя в буркана с мед за втори път. Изненадан погледнах учителя си: защо ми се меси какво и колко ям?!
– Не е ли полезен медът? Или е забранено да се яде мед? – попитах, като се стараех да бъда учтив, при все че трудно понасях някой да ми прави забележка. Вече знаех, че приемането на някои храни не е препоръчително, но за меда не бях чувал никакви предписания. Щях да съжалявам за сладкия му и благ вкус.
– Не, не е забранено, но трябва да се приема умерено. Дозата е дванадесет капки мед на ден – каза той, след което замълча без повече обяснения. Не можех да отговоря на това. Дванадесет капки? Защо точно толкова? Оставих лъжицата; вече нямах настроение да ям. Щом дори мед не можеш да си хапнеш тук, значи това не е моето място…
– Който не е дисциплиниран в поведението си, яде или спи твърде много или пък твърде малко, не може да бъде йоги – обясни учителят ми и усетих, че се старае да бъде сдържан, упражнявайки търпението си.
– Но защо точно дванадесет капки? – не щеш ли, изтърсих аз.
– Защото дванадесет е тъкмо с едно по-малко от тринадесет… – беше убедителният, или по-скоро отрезвяващ отговор. Не бях задал още и наполовина въпроса си, и вече бях усетил, че щеше да е по-добре въобще да не бях питал. Не че самият въпрос беше лош, а по-скоро противопоставянето, което ме тласкаше да го задам. Тези дванадесет капки изглеждаха толкова глупави. А тъкмо вчера бях научил, че един глупец може да зададе много повече въпроси, отколкото отговори е способен да даде мъдрецът. Бях влязъл в същия капан.
– Умереност! Когато си болен, е много по-важно да следваш съветите на лекаря, отколкото когато си здрав. Ако си претърпял злополука, ако си болен или пък те оперират, дават ти физиологичен разтвор на сол – замислял ли си се за това? Ако насила те караха да пиеш солена вода, щеше да протестираш, но в болницата наливат солена вода в организма ти. Благодарение на това полека-лека възвръщаш силите си и бавно оздравяваш. А след като напълно се възстановиш, ти се прищява и сладкият вкус. Първо солта, после сладкото – разбираш ли?
Възражението ми изчезна, така интересно обясняваше. И трябва да призная, че беше прав. Сега вече с по-мек тон зададох пак същия въпрос:
– Но защо точно дванадесет капки?
– Всичко е свързано с всичко. От една страна, този, който яде, спи, работи и почива умерено, може да премахне всяка материална болка чрез практикуване на йога. Ако се дисциплинираш, можеш да черпиш сила от това. То е необходимо за изцеление, за възстановяване от болестта на материализма… А освен тази пряка полза дванадесетте капки мед винаги ще ти напомнят за важните моменти в твоя духовен стремеж…
– Слушам внимателно… – казах и усетих, че сега наистина трябва да слушам, защото най-накрая не получавам съвети за хранене, а важно обучение.
– Първата капка е тайната на привличането, което кара всемира да се върти. Втората капка е отговорът: жертва. Третата е учителят, който призовава към жертвоготовност, а четвъртата е верността, с която ученикът приема учението. Петата капка е резултатът от верността – измъкването от самсара, а шестата е правилната медитация и мотивация. Седмата е свързана с мистичните сили, които принадлежат на Бог, но в малка степен могат да споходят и хората. Следва силата на визията. После е деветата капка, която разкрива какво е да си лице в лице с Бога. Десетата ще ти хареса – това е учението за меда, защото слънчевият лъч е медът на боговете. Единадесетата капка ти напомня за сенките на духовните отношения, а последната те подсеща какво трябва да се прави. Е, уталожихме ли любопитството ти, задоволихме ли апетита ти? Ще ти бъдат ли достатъчни дванадесет капки, или искаш още…?