Младежът заспа. Цял уморителен ден пътуване бе зад гърба им, чужди пейзажи, чужда страна, всичко бе необичайно и непознато и затова трябваше да обръщат много по-голямо внимание дори на най-обикновените неща. Нищо чудно, че младият мъж бе изтощен и почти рухна от умора. Заспа веднага, щом затвори клепачи, едва доловимата вибрация на дишането му преминаваше през тях, сякаш пеперудите на съня размахваха криле. Спеше. И радостен покой се разстла по лицето му – не браздите на умората, а вълните на щастието играеха по притихналия му лик.
„Омир казва, че най-сладките неща в живота са сънят, песните, танците и любовта… Какъв подбор! Да, животът не ни е даден за борба и за страдание! Е, добре, знам, че е малко и за борба, и за страдание. Но призванието на живота все пак е да опознаем душата си и да намерим пътя към дома, не е ли така? Не сме родени, за да се изгубим, а за да се завърнем вкъщи” – размишляваше по-възрастният спътник, учителят на младежа. Каквато е вярата ти, такъв човек си.
Прекланям се пред Бог, който дава светлината на Слънцето и красотата на Луната!
Прекланям се пред Бог, който вдъхва радостта в човешките сърца!
Прекланям се пред Бог, който дарява живот и мисъл на всеки!
Това ведро спящо лице стопли сърцето му. Гледаше как младото тяло се бе изтегнало и сякаш целодневното напрежение напускаше снагата чрез леки потрепвания. Ту трепва крак, ту мръдва рамо… Гръдта се повдига и спуска в правилния, спокоен ритъм на дишането. Тази бавна, премерена пулсация се допълва от по-видимите признаци на живия сърдечен ритъм. Той е в покой, ала едновременно има хиляди движения в него, по него и около него.
„Сигурно сънува нещо хубаво” – помисли си учителят, завидял мъничко на своя ученик. Ученикът спеше, а той размишляваше. „Какво излъчва сърцето? Мъдрият лекар се вслушва в звуците на сърцето и колко много научава от тях. Вълната на налягането преминава през цялото тяло чрез пулсацията на кръвния поток. Не може да се види, но топлината, топлотата на живота също идва оттук. Мъртвите са студени, а живите излъчват топлота. И тази сърдечна топлота не е просто телесната топлина. Истинската топлина на сърцето е сърдечната доброта, тя вече е светлина, сияние. И разбира се, силата, мощта, намираща се в сърцето, която не те плаши, ала кара пулса ти да прескача.”
Докато гледаше лъчезарния млад мъж, постепенно изражението на лицето му стана по-сериозно. Спомни си радостните и тежките моменти от служенето към ученика си. Когато бе успявал да предаде онова, което бе искал, и когато не бе успявал. Полека в него се оформи една мисъл.
„Нека вложа в дланите си цялото знание, прозрение, мъдрост, разбиране, щастие, любов и всичко добро, което ми се е случвало, за да може то да премине в теб… Нека провидението да те варди и закриля от всякакви беди и вреди, за да можеш успешно да стигнеш до своята цел по житейския си път. Когато си буден, високо ниво на интелигентност блести в погледа ти; пожелавам ти очите ти да излъчват дълбоки, топли чувства и обич към света… Пътищата ни може да се разделят, съдбата да ни откъсне един от друг, ала нещо винаги ще те придружава през целия ти живот и дори през цялата вечност – доброжелателността, която ще те води и проправя пътя ти. Помни, че си тук, на земята, заради самия себе си, заради другите и в крайна сметка заради Него. Нека успехът съпътства стъпките ти, нека Божията благословия бъде с теб завинаги. Приеми моя дар” – каза той и разпери длани върху челото на младежа, сякаш беше събрал златна светлина в тях. В края на краищата от любов е сътворен животът ни и живеейки, ние творим любовта…