На пръв поглед сентенцията Нищо прекалено! призовава да се следва златната среда. Трябва обаче да се внимава златната среда в никакъв случай да не се превърне в посредственост. Златната среда не е средна стойност, която може да се представи и като осреднено съотношение между доброто и злото. Малките отклонения от средните стойности за добро и зло дават същата средна стойност, както и значителните отклонения; все същият резултат може да бъде постигнат и с все по-нарастващи амплитуди между тях. В днешния свят се случват все по-добри и все по-лоши неща.
Ако изследваме човешката интелигентност, можем да заключим, че средната стойност на интелигентността е непроменена от хиляди години, но същият този баланс се постига и в случай на маса от средно интелигентни хора, като се вземат предвид и онези, които са значително по-глупави и значително по-умни от останалите. Преобладаващото мнозинство от хората постига средни резултати; броят на изключително слабите и на изключително високо представилите се – било то в благоприятни или в неприятни отклонения – е незначителен.
„Нищо прекалено” (Meden agan) е един от девизите на гръцките мъдреци.
Стреми се към верния баланс: бъди смел, без да си припрян; предпазлив, без да си плах; милосърден, без да си слабохарактерен; справедлив, без да си осъдителен; тих, но без да си подмолен; умен, но без да си измамник; учтив, но без да си подлизурко; решителен, но не и твърдоглав; дълбокомислен, но не и колеблив; търпелив, но не и нехаен; приятелски настроен, но не и пристрàстен; устремèн, ала не и себичен.
Истинският среден път е златното съотношение, подобно на златното сечение, присъщо на природата и на човешкото тяло, което може да се открие в спиралата на охлювната черупка или в шишарката, в музиката на Барток или в пропорциите на човешкото лице и ръце. Човекът е един малък свят, а светът е един огромен човек; техните пропорции подсказват паралелите между микро- и макрокосмоса.
В края на аскетичните си упражнения Буда случайно чул наставлението на един учител по музика: „Ако струната е разхлабена, звучи фалшиво; ако я опънеш прекалено, ще се скъса”. Златната среда означава равновесие, сигурност насред крайностите. Средата не е най-доброто, но не е и най-лошото, като същевременно не е и просто скучна посредственост. Повечето хора смятат себе си за малко над средностатистическия човек, например се считат за малко по-добри шофьори от средностатистическия шофьор. Обаче не всеки може да е по-добър от средното ниво. Тази умерена самоувереност работи в нас като подсъзнателна стратегия за оцеляване и изглежда, е необходима, за да се съхраним всред борбите на светското съществуване.
Онтологичната позиция на човека също се характеризира с това средно положение: той вече не е демон и все още не е ангел, а е някъде по средата между двете. Задачата на човешкия живот е да намери хармония между телесните нужди и духовните идеали. Това е равновесие; земните системи винаги балансират дадено нещо да е оптимално. Светът не работи на максимум или на минимум, а на оптимум. Оптимумът е минималното необходимо изискване за идеално функциониране.
При по-внимателно вглеждане в максимата Нищо прекалено! откриваме следното скрито в нея послание. Материалният свят е създаден и тласкан от взаимодействието на три сили – маса, енергия и светлина. Тези три качества могат да се разглеждат и с морални критерии: масата е невежество, т.е. загуба на стойност; енергията е страст, т.е. изразходване на стойност; докато светлината е доброта, т.е. увеличаване на стойността. По отношение на измеримостта можем да кажем, че масата е минимумът, енергията е максимумът, докато добротата е оптимумът. По същия начин: пепелта е минимум, пламъкът – максимум, а жаравата – оптимум; или скръбта е минимум, удоволствието – максимум, а спокойствието – оптимум.
В този смисъл нищо е негативният характер на невежеството, а прекалено е пламенността на страстта. Следователно, ако страстта и невежеството взаимно се елиминират, остава качеството на естествената доброта на светлината; тоест тази забрана е по-скоро призив за практикуване на доброта!