– Пак ли си се отнесъл, мили мой? – попита на глас учителят. Правеше се на строг – нали учениците трябва да бъдат наставлявани – но той особено харесваше този ученик, така че вътрешно беше по-скоро грижовен, отколкото строг.
– Само за миг задрямах – оправда се ученикът. Ентусиазиран, млад, готов за действие, но винаги заспива. Явно учениците са си такива: дори избраните последователи на Исус непрекъснато са заспивали, докато учителят им е прекосявал сферите на всемира и е стоял пред Бога.
– Човек прекарва десетилетия от живота си в сън, но според мен ти му посвещаваш повече време. Ако постоянно дремеш, как ще постигнеш просветление?
Ученикът се засрами, но не можеше да стори нищо. Неудържимо го завладяваше сънливостта; напразно си лягаше рано, а понякога ставаше и по-късно от предписаното, при все това непрестанно заспиваше. Все още не се бе досетил, че е уморен от борбата със себе си, но неговият учителят много добре знаеше това.
– Ако гледаме дали хората се събуждат за истината, ще видим, че всъщност проспиват целия си живот… Ти не бъди такъв!
– Учителю, помогни ми да победя съня! – помоли го ученикът.
– Да надделееш над умората, е уморително, знам… За мнозина сънят е просто соматична функция, принуда, произтичаща от физическото съществуване. Други го смятат за загуба на време, защото ни отнема от времето за действие. Но ние не се задоволяваме с подобни обяснения. Щом сънят е неизбежен, нека се възползваме от това по духовен начин.
– Да се спи по духовен начин?
– Сънят е една от функциите на съзнанието. Независимо дали е буден, спи или медитира, човек е част от една изключително сложна мрежа – на по-неосъзнатото ниво той е потърпевш, ала на по-високо ниво допринася за пулсирането на Вселената.
– Аз усещам единствено повличащата сила на съня, когато не мога да си държа очите отворени и всичко се стъмва пред мен…
– Малко знаем и малко се занимаваме с екзистенциалните измерения на сънищата. Заспиването, а в още по-голяма степен сънуването е променено състояние на съзнанието. Може би днес усещаш спането като принуда, но ако се научиш да го насочваш… Всички хора спят, но не всички помнят сънищата си.
– Обикновено и аз си спомням само, че съм сънувал нещо, но не мога да се сетя какво. Все едно съм омагьосан, сънищата ме завличат и като се събудя, всичко е изчезнало.
– Не съжалявай. Което не е останало в паметта, значи не е трябвало да остава. Истински важните неща се запечатват в теб, независимо дали си ги преживял наяве, или насън… Това е тъкане на мечти…
– Тъкане на мечти ли? – блеснаха очите на ученика.
– Да, да. Навремето и моят учител ми говореше за това, но не го разбирах… Бавно, десетилетия по-късно вече се досещам какво е имал предвид. Моето спане и неговите провидения не бяха едни и същи. Въпреки това той ме покани да го придружа в сънищата му. Мечтаното пътешествие не се случва във външния свят, а започва отвътре. По време на съвместното сънуване отиваш там, където те води учителят.
– Ще ме поведеш ли и ти? – с надежда попита ученикът. – Но защо аз не си спомням нищо?
– Не мисли само за това, че през нощта, докато спиш, можеш да участваш в сънищата ми. Аз не можех да следвам своя учител в съкровените му сънища, никога не можах да изпитам това. И въпреки всичко усещам, че когато съм буден, все още съм в сънищата му, все още живея в мечтите му. Това и ти можеш да го направиш. Ако си верен, всички врати ще се отворят пред теб. Не рови в повърхностното си съзнание, може и да не помниш нищо, но при все това винаги ще можеш да вземаш правилните решения. Ще се опиташ ли да сбъднеш мечтите ми?
– Искам да мечтая с теб…