Живеещият в преходния свят човек е съгласен с първата половина на изречението, затова и се опитва да изстиска най-много преживявания или удоволствия от всеки миг. Живей за деня! Веднъж се живее, така че да се възползваме от това кратко време… И да, стараем се да избягваме страданията, но въпреки всичко се сблъскваме с тях отново и отново и се стремим да преследваме радостите, ала те все ни се изплъзват.
Духовният човек се съгласява с първата половина на изречението само в светлината на втората му част. Така вече то пренася живота ни в друго измерение. Може би това ни кара да поемем по-голяма отговорност, защото ни показва, че всъщност няма празен ход, че във вечния живот няма почивка или ваканция, но същевременно сякаш получаваме повече време за всичко. Премахва потискащото усещане „сега или никога” и внася спокойствие в ума и сърцето ни, като същевременно в съзнанието ни проблясва перспективата за вечния живот, за която си струва да се разсъждава с почит и уважение.
Какво можем да предприемем с пълнотата, която ни е поверена, с безкрайното време, което е достатъчно да осъществим дори най-немислимите си планове? Не е ли това повратна точка в нашето мислене? Кратките седемдесет или осемдесет години не ни дават кой знае какъв шанс да постигнем нещо широкомащабно, но във вечността може да се осъществи и всеобхватното. Качеството на живота ни се определя основно от това какво мислим в перспектива. Ако подчиняваме действията си на краткосрочни цели, чака ни тесен житейски път. Важно е да имаш дългосрочна цел, обхващаща дори няколко живота, в които по-кратките етапи са подчинени на крайната цел и служат за нейното постигане. Който няма крайна цел, с объркана припряност сътворява собствената си анархия.
Вярно е също, че идеята за само един, обаче вечен живот не ни позволява да се самозалъгваме. Не е никак приемливо решение да си много духовен човек по време на сутрешната си медитация, а през останалата част от деня да се държиш като обикновен егоист. Не от неделна религиозност има нужда, а от постоянна мъдрост, от засилена осъзнатост и от вътрешно пречистване. В светлината на изживяната мъдрост се променя нашата опитност за света.
Веднъж се срещнали тримата велики мъдреци на Изтока: Конфуций, Буда и Лао Дзъ. Започнали заедно да изследват съдържанието на една кана с оцет. Реалистът Конфуций потопил пръст в каната и след като го облизал, със стиснати устни казал: Кисело е! След него и големият песимист Буда потопил пръст в съдържанието на каната и установил: Не е кисело, ами горчиво! Накрая Лао Дзъ, мъдрият наблюдател на природата, също вкусил от съдържанието на каната и облизвайки пръста си, казал: Нито е кисело, нито е горчиво, ами е сладко!
В името на бързия и лесен напредък се рекламират множество интелектуални боклуци: Обичай себе си, вярвай в себе си. Само дето без истинско пречистване, без саможертва, без духовна работа това е напълно лишено от стабилна основа. За да можем да се доверим на себе си, трябва да сме в извисено, пречистено състояние на съзнанието, защото тогава ще виждаме нещата такива, каквито са в действителност. В днешно време е модерна и идеята, че трябва да приемаме нещата в живота, както са, да се отъждествяваме с тях. „Ако се усмихваш, ти си усмивка; ако обичаш, ти си любов; ако слушаш, ти си внимание; ако говориш, ти си слово…” Но ако продължим тази линия на мисълта, тогава нима „ако си гневен, ти си гняв; ако се идентифицираш със страданието, ти си страдание”?! Трябва да открием скритата връзка между самозаблудата и мазохизма. Защото мнозина живеят като глупци, малцина умират помъдрели…