Земният елемент е най-плътният от всички първични елементи, той кажи-речи е съвкупност от другите по-фини елементи. В земята е скрита и миризмата на розите, и вкусът на сладките плодове, и жаравата на дървото… Земният елемент е емблематичното олицетворение на материята и на светското, за разлика от духа, който е вестител на небесния свят. Геоцентричният мироглед се счита за остарял в естествената наука, но той си остава релевантен от митична гледна точка: изхождайки от самия себе си, човекът е способен да тълкува света, чийто духовен и прагматичен център все пак е неговата собствена планета.
Персонификация на богинята на земята може да се открие в много култури; тя е известна като Гея при гърците и Бхуми при индусите. Интересно е, че в Египет земята е представена от мъжкото божество Геб, а до него е Нут, богинята на небето. Дали това е спомен от по-раншен световен цикъл, от ера, предшестваща смяната на полюсите?
О, пръст!
О, мирна Майко Земя,
моля те, крепи ме,
дай ми здрава опора,
направи живота ми плодотворен,
дари ми стабилност и сигурност!
Нейните качества, като миролюбивост, възприемчивост, плодородие или неизчерпаема креативност и поддържаща сила – всичките са характеристики на женския принцип, затова е разбираемо наличието на термина Майка Земя в много езици. Алтернативният клон на съвременната наука, опиращ се на теорията за Гея, разглежда Земята като жив организъм, който реагира чувствително на нарушаването на баланса.
Като Майка Земя нейното плодородие предполага, че всяко живо същество на земното кълбо е модификация на земния елемент в определен смисъл: плътта е направена от пръст, т.е. от материя, и се връща обратно в пръстта. Нека отбележим, че душата е от Духа и там се завръща. Елементът земя преминава през специфична метаморфоза: веднъж тя е жива, олицетворена като планета Земя; друг път е безжизнена като суров материал; сетне отново жива – като растителност, която се слива обратно с природата и чрез разлагането си служи за раждането на нов живот. Хумусът, растителността и животните са същата земя като камъка, пясъка и пустинята.
Като родина всяка териториална единица влияе със специфичните си характеристики на хората, живеещи там; нейният гений, нейният дух преминава в реколтата, във водата, в манталитета на хората. А като свещена земя тя не обозначава просто някакво определено географско място, а загатва за светостта на цялата планета, която е изпълнена с божествени благословии.
Телуричната земна енергия се изобразява като змия във всички херметични учения, а нейният космически аналог е крилатата змия, т.е. драконът. Друидите сравняват пробуждането на магическата сила с отварянето на очите на Дракона. Те смятат, че Земята е тялото на Дракона. Върху кръвоносната му система, по-точно на възловите места на енергийните канали, са изградени каменните кръгове, светилищата и големите енергийни центрове, използвани от различни народи, които са чакрите и акупунктурните точки по тялото на Земята, т.е. на Дракона.
Но Земята не е само планетарен компонент, тя присъства и в микрокосмоса на човека. Измежду чакрите я свързват с коренната чакра; в структурата на тялото тя представлява костната система, осигурявайки издръжливост и стабилност.
Когато в тялото ни земният елемент е в равновесие, ние се чувстваме здраво стъпили на земята и уверени. Благонадеждни сме и стоим стабилно на краката си. Ако земният елемент преобладава, сме уморени, унили, лениви и мрачни. Разсъжденията ни са тромави и им липсва креативност. За негативен аспект на елемента земя се смята невежеството. Ако пък в нас има твърде малко от земния елемент, сякаш нямаме котва, не можем да намерим мястото си, губим почва под краката си и сме неудовлетворени.