Още щом се родим на земята, ние вече имаме безброй нужди: от храна, закрила, топлина, сигурност; по-късно от възпитание, любов, грижа; след това от пари, подслон, приятели и накрая от болница, лекар, гробар.
Идваме на този свят със задължения. Длъжници сме не само на нашите предци, семейство и родители, и не само на бъдещите си потомци, но и на непознати и невидими за нас същества, а дори на планетата и Вселената. Човек трябва да отслужи дълга си. В миналото това се е правело чрез пожертвувания, колкото и да сме отвикнали да го практикуваме.
Свещената традиция на йога учи, че човек може да изплати своите космически дългове чрез пет вида ежедневни жертви. Можем да служим на Бога, като изучаваме Ведите; да почитаме паметта на дедите си чрез пожертвования за предците; да служим на божествата, управляващи природата, чрез поднасяне на пречистено масло в огнени жертви; на живите същества като цяло – като храним добитъка; а на хората – чрез посрещане на гости, това също е необходимост. Защото щастлив е само този, който няма дългове, тоест изплатил е своите космически задължения.
Но човешките нужди не се изчерпват само на това възвишено ниво. Биологичното ни съществуване ни налага множество потребности, както е и при всички останали същества. Хранене, сън, размножаване и защита са универсални задачи на земното съществуване, независимо към кой вид принадлежи индивидът. Гъсеницата също яде, кучето също спи, гълъбът също отглежда малките си и дори кротката овца се пази. Какво тогава прави човека различен?
Принудата на емоциите ни тласка към оцеляване и продължение на рода, но не е без значение в каква степен и с какво качество човек задоволява нуждите си. Може да се храни брутално или вегетариански; да спи безсъзнателно или медитативно; да се защитава ненасилствено или агресивно и да се размножава сексуално или духовно.
Храненето е принуда, необходимост за поддържане на живота и макар човек обикновено да консумира много повече храна, отколкото му е нужна за самото оцеляване – което може да се усети лесно по време на пост – все пак малцина са онези, които могат да преживяват само с въздух или със слънчева светлина.
Спането също е принуда, нарушенията в съня се считат за болест и въпреки че сънят се смята за притъпено състояние на съзнанието, при все това човек може да спи безсъзнателно, а може и да сънува пророчества или дори да медитира. Съществуват и пътешествия насън, когато учител и ученик пътуват през едни и същи сфери по време на сънищата си.
Всички същества имат право да се пазят, да защитават живота си, но отбранителното избягване е по-деликатно решение от агресивната конфронтация.
И накрая размножаването… Шопенхауер казва, че любовта не е нищо друго, освен инстинкт за съхранение на вида, а удоволствието и взаимното привличане са всъщност капан, заложен от природата. Други виждат в човешкото желание за размножаване отражение на творческото желание на Бога, само че на по-ниска октава. Един аскет не се размножава генетично, а чрез обучение, посвещение и духовно водачество той участва в един вид духовното размножаване. Кефалогенезата се практикува само от великите като Зевс, от чиято глава е произлязла Атина, или като Брахма, чиито синове, родени от мисълта му, са населили света.
Известни са още две важни човешки потребности: желанието за себеизразяване и желанието за свобода. Първото в повечето случаи е стремеж за самоизява и много рядко е положителна амбиция, а второто е по-скоро заблуда, защото човек не получава свобода, а само илюзията за свобода. Всички човешки нужди са просто преграда, верига, обвързваща душата със света. Дори и благочестивата нужда пак е верига, златна верига. Отричането на нуждите не означава истинска свобода. Следователно е необходимо мъдро да се прозре ролята им, а също и как могат да бъдат надмогнати. Пробуждащият се за духовно съзнание човек ще има все повече духовни, а не материални нужди.