Десет

Десет е числото на завършеното творение, на космическата пълнота. Десет може да бъде сведено до едно, което едновременно е завръщане към началото и стъпка напред към пълнотата. Така, в допълнение към завършеността и съвършенството, десет винаги е преображение, преход и прераждане. Като резултат то обхваща всичко, включва и обединява предходните числа. Десет е първото пълно съвършенство и като такова е символ на закон, ред и власт.

Според Питагор числата проникват всички елементи на всемира и се изразяват в десет принципа, подредени по двойки: 1. крайно – безкрайно, 2. нечетно – четно, 3. единство – множество, 4. дясно – ляво, 5. мъжко – женско, 6. неподвижно – подвижно, 7. право – криво, 8. светло – тъмно, 9. добро – лошо, 10. квадратно – правоъгълно.

Тъй като питагорейските съзвучия (симфонии) могат да се характеризират тъкмо със съотношението на първите четири числа, тяхната сумарна стойност десет (1 + 2 + 3 + 4) вече изразява едно по-високо качество – хармонията в природата. Питагор говори за десет сфери: Вселена, Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна, Земя и Антиземя. Последната е въображаема планета, по-точно космически централен огън, около който се въртят всички известни планети.

Чрез изследване на връзките между числата са открити и взаимовръзките в музикалните хармонии, в космическия ред и в моралните норми, като математиката е била пряко средство за доближаване до божествената същност.

Десет, най-съвършеното число, е сумата от първите четири числа: 1 + 2 + 3 + 4 = 10. В това е скрита тайната на света, който е представен геометрично от перфектния триъгълник, свещения тетраксис. Десет съдържа толкова четни, колкото и нечетни числа, което също отразява крайната хармония.

По времето на Питагор са смятали с малки камъчета, а свещеният тетраксис е триъгълник, направен от такива малки камъчета или точки, в който първият ред е от една точка, вторият от две, третият от три, а четвъртият – от четири, което общо прави десет. Този свещен тетраксис бил знакът на съглашението и кандидатите се заклевали пред него, когато били приемани.

Започвайки от първия ред, фигурата интерпретира сътворението и разгръщането на света. Единствената точка обозначава творческия дух – монадата, източникът на всемира. Двете точки на втория ред са дуалността, появата на материята. Трите точки от третия ред представят обединението на духа и материята, а четирите точки от четвъртия ред изобразяват света на сътворените форми. Наред с малкия тетраксис, който е сумата от първите четири числа, е известен и големият тетраксис, а именно:

голям тетраксис:

1 + 3 + 5 + 7 = 16

+ 2 + 4 + 6 + 8 = 20

Сумата от числата на големия тетраксис е 36, което умножено по две дава времевия код (36 × 2 = 72), а ако този резултат се умножи по числото на човека, получава се пълният цикъл, пълният кръг (72 × 5 = 360°)

За десет се приемало, че е съдбовно число, броят на пръстите на двете ръце. В случая с Троя обсадата била неуспешна в продължение на девет години и градът паднал на десетата. Херувимите на Ковчега на завета били високи десет лакътя, а в християнството сред богословските добродетели десет е символ на вярата, сто – на надеждата, а хиляда олицетворява любовта.

В Далечния изток Вселената е разделена на десет небесни посоки: четирите кардинални, четирите междинни, както и нагоре и надолу – зенит и надир. Бог не изоставя Вселената разделена по този начин, Вишну слиза в нея в десет форми: като Риба, Костенурка, Глиган, Получовек-полулъв, Джудже, Носещият брадва, Носещият щастие, Черният, Просветленият и предстоящият Бял конник.

* Крищоф е унгарското име на Св. Христофор: Szent Kristof – Бел.пр.