– Какви демони са били пуснати връз човечеството? – попита ученикът.
– Защо мислиш, че има демони? Разбира се и ти знаеш отговора. Нещата съществуват за теб само ако вярваш в тях. Казват също, че ако нямаш емоционална привързаност към нещо, то не съществува за теб…
– Тогава човекът homo sapiens ли е, или homo emotionalis? – гласът му прозвуча настоятелно.
– Комбинация от двете, но по-скоро е емоционално същество, както сме говорили. Връщайки се на демоните, нека ти напомня за претите. Те са демони на мъртъвци в тибетската традиция. Могат да се разпознаят най-вече по факта, че стъпалата им са обърнати назад. Помисли какви следи оставят след себе си? Ако се наложи да ги проследиш…
– Опитвам се да си представя, но образите се объркват в мен.
– Да, следите се редят една след друга и привидно изглежда, че вървят напред, макар да отиват назад. Объркващо е, но такава е заблудата. Всъщност и днешният човек сякаш е такъв – уж стъпва напред, но като че по-скоро върви назад; само дето се опасявам, че не към първоизточника се връща.
– А защо името им е толкова ужасно: демони на мъртъвци?
– Демонът предизвиква страх. Смъртта също предизвиква страх. Тоест смъртта е демон. Та кой би искал да скърца като скелет в неистовия танц на гибелта? Ала това е илюзия – не съществува смърт. Така че няма и демони на мъртвите. Всъщност има – понякога живата душа е заклещена в такава ужасна форма на съществуване. Това е капан.
– И как може да се избегне?
– Недей да попадаш в него… Но ако вече се е случило, изкуплението е задачата на демона. Ти обаче можеш да го избегнеш. Ако облечеш черно наметало, то ще те предпазва от зли духове, а бялата риза ще те благослови с умиротворение. Черно и бяло…
– Няма ли нужда от друг цвят?
– Червеното дава власт над останалите, а жълтото носи изобилие. Но срещу демоните развенчаването на илюзиите е най-ефективно. Те се множат в сенките. Разсей илюзията, която е като мембрана, и те ще престанат да съществуват. С изчезването на заблудата секва и страхът, но и материалното привличане. Разпръснеш ли илюзията, магията ще свърши…
– Ти май вече не говориш само за демоните, ако правилно те разбирам?
– Така е. Но независимо дали се бориш с демони, или с други хора, трябва да знаеш, че има четири способа за постигане на победа. Първият е споразумението. Най-добрата битка е тази, която не е започнала. Не успеем ли да се споразумеем, трябва да предразположим противника. В повечето случаи подаръкът помага – това не е подкуп, а спечелване на благоволението на отсрещната страна. Ако и това не доведе до успех, опитай се да отклониш вниманието му. Ако съумееш да събудиш в него съмнения или да го разсееш, вече си спечелил. Обаче ако и това не е възможно, тогава не остава нищо друго освен използването на сила било чрез наказание или чрез открита битка. Но действието е продукт на мисълта.
– Нека задам още веднъж въпроса: има ли демони, или няма?
– И да, и не. Желанието за насилие, за пиянство, за изкривяване на съзнанието са демони, връхлитащи човека. Призракът не е просто дух, облечен в бяла плащеница, който чука на вратата ти, а привидение, което примамва хората с обещания за всякакви блага, пък после ги заробва – алкохол, наркотици, зависимости, добре познати примамки. Но външните демони малеят пред вътрешните: страх, паника, отвращение или най-опасния – злонамереност.
– Ами ако смачкам страховете си на хартиени топчета и ги захвърля настрани?
– Не е лоша идея. Както ти казах, те се множат в тъмнината. Внеси светлина и ще изчезнат. Трябва да виждаш нещата в истинските им цветове, такива, каквито са. Демони няма. Не съществуват дори и когато ги има.