Не позволявай на привидно простоватото заглавие да те подведе. Не става дума за животновъдство, а за една изключително деликатна човешка функция – вдъхновението. Възможно ли е да се формулират правила за едно от най-важните измерения на човека, въодушевлението? Сухият анализ не работи ли тъкмо срещу него? И който е в състояние на вдъхновение, нима го е грижа за теоремите и закономерностите на иначе полезните, но слабосилни постижения на хладната рационалност? Да напишем обективна дисертация за вдъхновението, може да се каже, е като от дърво да направим желязно колело.

Въпреки че животновъдството е от огромно значение за живота на отделния човек и на човечеството като цяло и че прахосваме огромни ресурси например за клането на говеда, за да се озоват накрая в чиниите ни под формата на кървави бифтеци, не за това ще говорим. Можем да научим много от животните, тъй като не сме изключени от биологичната общност, хората живеят на Земята като животни. Въпреки това като върховни хищници си струва да наблюдаваме живота и манталитета на кротките тревопасни животни. Който никога не е водил на паша добитък, нито е чесал крава по врата, додето очите ѝ се насълзят от удоволствие, не знае за какво говоря. Мои приятели живееха във ферма на село и гледаха крава. Беше простодушно, така да се каже, наивно добиче, унгарска пъстра порода, дребно на ръст, но винаги готово да си напълни коремчето. Кравичката отдавна трябваше да е спряла да дава мляко, но тя въпреки това даваше още, много след лактационния период, тъй като стопаните ѝ бяха бедни като църковни мишки. Белушка – така я наричаха – им даваше по литър мляко всеки ден. На празник обаче даваше повече, по литър и половина, защото знаеше, че тогава има нужда от повече мляко! А къде ѝ беше телето, къде беше обилният фураж?

Фермерите знаят много добре, че добитъкът е благодарен за полаганите грижи. „Очите на стопанина хранят добитъка” – на всеки е известна тази унгарска поговорка. Но има и по-фина закономерност – емоционалният заряд. Затова и когато се дои кравата, телето е вързано близо до нея, в полезрението на майката, така че благодарение на чувството за майчинство и грижовност, да не кажа любов, кравата дава обилно мляко. Бихме могли да си речем: чисто и просто биология, полезно наблюдение, народен опит – обаче какво искаме да забележим? Ако вниманието ни се плъзга само по повърхността, няма да сме способни да разчитаме по-висшите, по-фините вибрации на реалността дори по най-очевидните знаци.

Проперций пише: „Морякът разказва за вятъра, селянинът разказва за бика. Воинът – за раните си, овчарят – за стадата си”. Изборът на тема за разговор зависи от занаята и от вниманието, както всеки вид възприятие. Всеки живее в свой собствен свят, макар всички да живеем в един общ. От едно и също послание ние извличаме различни уроци според своите идеи, преживявания и надежди, с една дума – според духовната си и еволюционната си зрялост.

Доенето на крава не е просто въпрос на лактация, а по-скоро емоционален феномен. Както се казва, млякото е животът, маслото е любовта; когото обичаш, в мляко и масло го къпеш. Ако кравата се вълнува, виждайки теленцето си, тя дава повече мляко – над средното количество – заради директното стимулиране. С хората е същото. Без материални и морални стимули, без положителна или отрицателна обратна връзка много малко хора са склонни и способни да действат напълно безкористно. Възможността да вижда телето си, се отразява добре на кравата… Да, правото на родителите да виждат децата си, е чувствителен правен термин. Колко странно, че гледката на телето – съвсем естествен и насърчаващ момент за кравата – в човешкото общество се е превърнала в задължителна правна формула, а разведените родители често ожесточено се карат за правото да виждат детето си. Радостта, която една крава извлича от своето теленце, може да бъде измерена и вероятно по същият начин и хората имат инстинктивна нужда от близостта на децата си, които за тях са неприкрит източник на вдъхновение.

И какъв дивашки механизъм за самозащита, отблъскване и отричане е обратното на тази сложна система от чувства, противоположното на виждането на телето: далеч от очите, далеч от сърцето…