Някои хора се събуждат рано сутрин като чучулиги, други стоят до късно нощем като сови, но всички прекарваме значителна част от живота си в сън. Безсънието се появи като болест на цивилизацията, докато древните люде са познавали концепцията и практиката на лечебния сън.

Въпреки че не сънуваме всяка нощ, сънищата може би имат по-голямо значение, отколкото бихме си помислили в една просветена епоха. Всички традиционни култури са придавали голямо значение на сънищата, а в наши дни се наблюдава нов интерес към тях благодарение на психологията. „Има ли желание, има и начин е мотото на съвременния човек – пише Юнг – и съвременният човек плаща много висока цена за запазването на това свое верую: липсва му интроспекция. В слепотата си той пропуска да види, че въпреки своята рационалност и ефективност го владеят и сили извън неговия контрол. Неговите богове и демони въобще не са изчезнали, просто са получили нови имена – безпокойство, лоши предчувствия, психологически разстройства, ненаситен глад за наркотици, алкохол, никотин и храна – а най-вече невроза.”

В противовес на суеверията при обикновеното разгадаване на сънищата символичното им тълкуване според Юнг е много полезно за намиране на вътрешно равновесие и покой на ума за човека. Според традиционната мъдрост на йога сънят е една от фазите на функциониране на ума. В будно състояние умът е насочен към външния свят, който се възприема чрез сетивата. Това е присъщо на всички хора, затова се нарича универсално състояние на съзнанието.

По време на сън и съновидение тази посока се обръща, интелектът се насочва навътре, работи само вътрешното сетиво – умът; останалите сетива си почиват. Името на тази фаза е лъчезарната – та нали насън всичко е възможно, пък и казват, че сънищата не лъжат…

Насън човек може всичко: може да прескача през пространството или времето, може да е по-стар или по-млад, може да избира определени ситуации, без да се замисля, че са невъзможни. Защо не можем да правим всичко това и в будно състояние? Дали защото идеята е наистина невъзможна, или защото винаги сме чували да ни казват така и все още го вярваме, без да сме пробвали дори веднъж? Установени форми? Ограничаваме собствената си вяра, способности и възможности, защото приемаме безкритично, когато ни казват: невъзможно е. Ами ако не сме способни на нещо просто защото са ни накарали да вярваме, че е невъзможно?! Дали реалността е само това, в което са ни учили да вярваме, и нищо друго? (Денеш Вида, 1992 г.)

Следващата фаза на ума е състоянието на дълбок сън без сънища. В тези случаи човек нито изпитва желания, нито има съновидения, но може да е способен на мистично общуване, поради което името на тази фаза е опознаващата. И накрая, четвъртото състояние на съзнанието е трансцендентното ниво, когато умът не е насочен нито навътре, нито навън и човешката душа възприема Абсолюта според своето духовно прозрение.

Научните наблюдения също разкриват факти, подобни на древната система – те също разграничават четири излъчвания на мозъчните вълни. Бета нивото с вибрации от 14 – 30 херца е състоянието на будност, когато вниманието е насочено към заобикалящата среда; Алфа нивото с 7 – 14 херца е състояние на лекота, отдих или релаксация; Тета нивото с 4 – 7 херца е състояние, близко до съня, което можем да сравним с дълбока медитация, и накрая Делта състоянието с вибрации от 1 – 4 херца е дълбок сън без сънища, подобен на транс и дълбока хипноза.

Спокойният сън е не само лечебен фактор. Светът на сънищата е неизследвана област, неизползвана възможност на съзнанието, врата към един по-фин свят.