Мисълта е всеядна, умът попива всичко, което среща. Добрият пример е заразителен, но лошият пример е още по-заразен. Това, което искаш да отхвърлиш, обикновено умът и него приема. Това, което критикуваш, е чувствителна тема за теб; ти го подхранваш, а съпротивата практически е покана. Затова недей да обръщаш внимание на грешките и недостатъците на другите, защото рано или късно те ще станат обект на собствените ти размишления.
Живял едно време прочут брамин, прославен член на жреческия орден. Бил силен във вярата си, щедър във всеотдайността си, изпълнен с духовни сили. А в съседство живеела проститутка. Понякога противоположностите се срещат в такава непосредствена близост. Такова съмнително съседство споделял свещеникът, пък жената определено била хубава, с приятна външност и много популярна сред мъжете. Мнозина я посещавали заради услугите ѝ. А макар браминът да бил твърд и решителен в обетите си, все още никой не бил потърсил компанията му. Всеки, който минавал покрай вратата му, се озовавал в съседната къща, което гневяло брамина.
– Какъв позорен живот! Всеки ден различни гости… Колкото и да се опитвам да излъчвам доброта към съседката си, тя непрестанно пречи на медитацията ми. Това е срамота!
Браминът се зачудил какво би могъл да направи. Как би могъл да вразуми комшийката си и нейните посетители?
– Може би няма да мога да ги променя изведнъж, но това е ужасна ситуация! Като за начало ще ги държа под око! Ще броя колко хора ходят при тази развратна жена…
Той решил, че след всеки гост, който посети съседката му, ще поставя камък в собствения си двор. Малката купчина камъни бързо растяла и скоро в двора на брамина се извисявал същински хълм. Това бил резултатът от неговите разсъждения – грамадата камъни ставала все по-висока и по-висока.
– Каква развратна жена! Какви пропаднали мъже! – И през цялото време продължавал да трупа камъните.
А какво ставало в съседната къща? Сластната жена се оказала благочестива душа; всъщност тя също наблюдавала съседа си. И никак не се чувствала добре:
– Този велик светец е принуден да живее в съседство с мен… Какво да правя, като имам такъв жалък занаят. Но щом Бог ми е дал такова препитание, какво бих могла да сторя? Така изкарвам хляба си. Колко добре би било, ако бях чиста и свята като този брамин до мен! Ето, той брои молитвите си с камъни… в двора му вече се издига цяла купчина от камъни. Колко много се моли!
Докато посрещала гостите си, тя размишлявала върху камъните на съседа брамин. И двете страни на оградата се разменили. Качествата на едната страна се прехвърлили върху другата; и обратното. Сякаш светлината и сянката сменили местата си – светлата страна потъмняла, а сянката се разпръснала от светлината.
Човек може да очаква резултати в зависимост от собственото си съзнание и начина си на виждане. Не прегръщай чуждите грешки. Защото не само с хляб живее човек; хранят се и мислите, а душата също има нужда от храна. Храната за душата е най-благородната храна. Брой молитвите си, а не посетителите на съседката.