Философията „Толкова е достатъчно”

Обикновено хората живеят или в недостиг, или в излишък, независимо дали става дума за пари, знания, емоции или други жизнени ресурси. Когато кажем: Стига толкова!, това не непременно е признак на удовлетвореност. В една все по-закърняваща емоционално епоха можем да говорим както за дефицит на истински човешки досег, така и за прекомерна паника. Една от чувствителните сфери на проявление на недостиг и излишък е самочувствието. Две опасности застрашават човека – едната е липсата на самоувереност, другата е прекомерната самоувереност; всяка е по-лоша от другата. Когато неспокойно кършиш ръце, докато се опитваш да увериш другите колко си силен, кой ще ти повярва? А докато говориш за смирение с вирнат нос, хората просто ти се присмиват. Какво се крие зад едното и зад другото чувство? Зад прекомерната самоувереност вероятно има тревожност, чувство за малоценност и желание за самооправдаване. Зад липсата на самочувствие се крият травми, провали и ужас. Макар човек с ума си много добре да съзнава, че нито подценяването, нито надценяването на себе си е здравословно, при все това непрекъснато допускаме тази грешка.

Според една източна мъдрост човек не бива нито да хвали, нито да критикува никого, макар че от първото правило се допускат изключения. Понякога може да хвалите, но не и да критикувате. Намирането на недостатъци или критикуването не е особено възвишено занимание, всички знаем това, ала въпреки всичко се въвличаме в тази роля. Но ако ни похвалят, ни поникват крила, моралното признание е по-голям стимул от материалното. Какво се крие тогава в основата на тази мъдрост? Тя всъщност е валидна за среда, в която всички участници познават високите нравствени принципи, съгласни са с тази ценностна система и постъпват съзнателно, поемайки своята отговорност. За онзи, който е наясно със задълженията си, мотивиращият фактор не е положителната или отрицателната обратна връзка на другите, а резултатите от големия експеримент, проведен с Истината.

Какво се случва, когато никой не ти обръща внимание? Бързо се оставяш; може би известно време още жадуваш за обратна връзка, после, като се умориш да чакаш, се затваряш, отчуждаваш се от каквато и да е компания. В резултат на това психическо отдръпване и деградация лесно се превръщаш в затворен костелив орех с почти непробиваема черупка. А какво става, ако всеки започне да ти обръща внимание, ако изведнъж всички започнат да следват твоите желания, да приемат думите ти като откровение и да те боготворят? Лесно се свиква с такава ситуация – да се къпеш във вниманието и любовта на другите. Понякога това се превръща в бреме, защото личният ти живот почти престава да съществува и винаги трябва да си на разположение, макар това да се компенсира от насърчението, което черпиш от вниманието на заобикалящата те среда. Ала прекрачиш ли безопасната граница, прекомерното внимание ще те главозамае и подведе. Лесно може да се превърнеш в двуличник, да започнеш да водиш фалшив двоен живот или просто славата да те смаже. Навън задължително си принуден да демонстрираш, че животът е прекрасен, а вътре в теб расте все по-голяма и по-голяма празнина; да, редом с излишъка се появява и липсата. Радващата се на голяма популярност звезда лесно става падаща звезда, а утре вече е потънала в забрава. Бъди много предпазлив с бързото и евтиното внимание! Не вярвай, ако те заклеймяват като незначителен, но още повече се пази, ако ненадейно те възвеличаят. Когото съдбата иска истински да изпита, дава му власт или слава. Те не променят човека, просто показват какъв е в действителност.

Липсата е по-болезнена, ала излишъкът е по-опасен. И двете са неуравновесени позиции, от които си струва да изтрезнееш. От липсата на увереност в себе си човек може да се освободи с бавни стъпки и смирение, зачитайки дори малките постижения. От прекомерното самочувствие е по-трудно да се изтрезнее. Отшумяването на успеха е по-болезнено от отминаването на провала. Мъдреците сравняват успеха и блясъка с магарешка урина – за толкова безполезни ги смятат. Ако се цениш твърде много, това е егоизъм; ако се цениш твърде малко, също е егоизъм, само че с обратен знак. За успеха в живота се иска здравословно самосъзнание, ала не и прекален егоизъм. Философията „Толкова е достатъчно” приема точно толкова, колкото е необходимо – нито твърде много, нито твърде малко. Най-далеч ще стигнеш, ако спазваш златната среда.