– Има ли два пътя? – попита ученикът, макар да се догаждаше, че паралелните пътища продължават заедно нататък особено ако гледа достатъчно напред в безкрая. Все пак очакваше отговора.
– Всяка идея или учение може да бъде запазена и разпространена по два начина. Фанатиците използват насилие и ограничения, за да принудят себе си и останалите да следват стриктно учението, защото вярват, че те са създатели, пазители и застъпници на доктрината.
– Познато ми е… – намеси се ученикът, ала намекваше не за учителя си, а за грешките, които неизбежно се случват в света. Всички хора са несъвършени.
– Техниките, които използват, варират от предизвикване на чувство за вина, потискане свободата на мисълта и на личното мнение, до промиване на мозъка, манипулиране и психически тормоз. Тези инструменти са изключително ефективни в краткосрочен план, но в средносрочен план водят до изчерпване, а в дългосрочен – до пълно разочарование и раздвоение.
– А другият път? – любознателно подсказа ученикът, не че учителят имаше нужда да го подсещат за каквото и да е било.
– Другият път… Ами другите знаят, че Истината съществува и че от време на време се проявява. Наясно са, че не те я създават, а са нейни прорицатели, поклонници и служители на учението за по-висшата реалност. Тази роля е била възможна и за други в миналото, ще бъде възможна и в бъдеще. Този метод е просветлен подход, приемащ постиженията на другите хора, религии и традиции. Може да изглежда по-малко ефективен в краткосрочен план, но в дългосрочен се отблагодарява с щедри резултати.
– Това ми звучи по-окуражаващо… – промълви отново ученикът.
– Тук обаче възниква опасността от духовна невярност, когато поради твърде широкия си мироглед човек се откъсне от корените си и забрави какво дължи на традицията. Следователно и двата метода си имат своите трудности. Можеш да разчиташ на най-безопасно развитие, ако си верен на традицията, дълбоко вкоренен в нея, но същевременно и достатъчно напредничав, за да можеш смело да излизаш и навън.
– Сякаш говориш за корените и разперената корона на дървото на духовността!
– Добре го рече! Има две посоки: хоризонтална и вертикална. На хоризонталното ниво можеш да събираш все повече информация и впечатления, а на вертикалното – да проникваш в дълбочина в дадено нещо. Тези два подхода пулсират в зависимост от епохата и духа на времето. Днес информацията е достъпна свободно, но липсва желанието за задълбочаване – повечето хора остават на повърхността.
– Аз искам да вникна в дълбочина…
– Стреми се! Да си информиран, е хубаво, но да се задълбочиш, е още по-добре. Съществува по-дълбоко познание, вечна мъдрост, philosophia perennis, онази обща, универсална сфера на интелектуалното съзнание на човечеството, която се отразява в различни нюанси в отделните традиции като еднородното бяло сияние, пречупено от призмата в седемцветен воал. Обединявайки лъчите, ще имаш повече сила, мъдрост и любов…
Но мъдростта не е последната дума в духовните науки. Отвъд нея съществува вечната любов, amor perennis, която далеч надхвърля човешките способности и достига до небесата. Пречупените лъчи на любовта са сексуалната, еротичната, филантропската, духовната и божествената любов – последната е всеобхватната прегръдка на Всевишния. Не мога да ти кажа повече, би следвало да знаеш какво имам предвид. Нека тази божествена любов, amor sanctus, бъде крайната и най-значима цел на твоето изследване. А ако успееш да обединиш интелектуалните си умения със силата на сърцето си, за да проведеш изследването, това е изключително съчетание. Не се задоволявай с няколко теоретични убеждения, стреми се да изпиташ живата вяра, да усетиш живата връзка с трансцендента! Търси и намирай живата божествена връзка!