Въпросът е кое вдъхновява човек? Кой от какво черпи въодушевление? Всеки познава музите, тези богини вдъхновителки, които помагат на творците във всичко – от писането на историята до прозодията, от комедията до астрономията. Музите първоначално били изворни нимфи, а почерпеното от тях вдъхновение било благословията на бликащите води. Те внушавали на земните хора подходящите мисли, дарявали ги с вдъхновение, подпомагали процеса на сътворението. Но класическата епоха от хилядолетия насам вече е в залеза си и музите на небесното вдъхновение, изглежда, са заменени от люспестоглави плашещи Горгони.

Музата на поета обикновено е жената. В патриотичната епоха това са принципите и идеалите като героизъм, щедрост, благоденствие, чест, саможертва. Ентусиазъм, свобода и дори насилие – в революционната епоха. А в наши дни мизерията, страданието, ненормалността, упадъкът и бруталността или похотта са музата на вдъхновението за мнозина. Затъването в епохата на материализма върви заедно с манипулирането на нисшите инстинкти, които разкриват само фалшиви и мизерни перспективи.

По време на формирането на личността е необходимо утвърждаване на представата за себе си, един вид егоизъм, произтичащ от съзряването; така в много случаи ние сами сме си вдъхновение и поощрение. Това е инфантилният синдром на получаването, когато оформяме себе си от насъбраните енергии. Отличителна черта на зрялата, здрава и силна личност е синдромът на даването, когато самото даване носи по-голямо удоволствие от получаването. В допълнение към собственото самосъзнание влизат и други фактори като стимули. Вдъхновяващата енергия може да е принцип, цел или идеал, може да е предмет, може да е друго живо същество или някоя негова характеристика.

Търся тайните безчет на твоята красота и дълбоката мистерия на духа ти у всекиго, когото срещна. И не мога да ти опиша колко пъти вече съм се разочаровал. (Греъм Едж)

Много хора се объркват от вдъхновението, което получават от другите. За да поддържат собствения си живот и вдъхновение, те се стремят да привличат все нови и нови хора и енергии: нови преживявания, нови приятелства, нови любови… Това е същински лов за енергията на другите, обаче истинско развитие е, когато нашата вече съществуваща система от взаимоотношения става все по-дълбока и по-съдържателна. Личността и същността на другия човек може да бъде много силен стимул както с положителен, така и с отрицателен знак, но индиректните неща, свързани с него, могат да събудят още по-фини и дори по-интензивни чувства също както и липсата му. Вещите и дрехите на човека са пропити с неговото излъчване и с цялата му същност, така че те също напомнят за него и могат да предизвикат наситени чувства. Затова се прекланяме пред сандалите на великите учители и пред мощите на светците, затова и в портфейла си пазим снимка на майка си или на децата си. Това не е друго освен фетишизъм в добрия смисъл на думата, който дълго време се смяташе само за сексуално отклонение, въпреки че принадлежащите вещи, дрехи, снимки, а дори името на скъп за нас човек могат да ни напомнят за самия него. По същия начин дори някое движение или жест могат да се превърнат в източник на обожание за последователите.

Основното вдъхновение за идеалистите е божественото ниво, самият Бог или ангелският хор, а за праведните – добродетелният живот; за обикновените хора – собственото им добруване, а за онези, които са продали душите си на лукавия, дяволското ниво. Тези три стъпки са истината, полуистината и лъжата. Свети Тома Аквински неведнъж в екстаза си се е издигал във въздуха, но и обсебените от дявола могат да вършат чудеса. А злото дава по-бърз резултат от доброто. Злото е активно, докато доброто е пасивно. Ала е вярно и че победата на доброто е в самото му съществуване; не е задължително то да се налага.