Мнозина смятат живота за обучение, за процес, който служи за натрупване на опит. За съжаление, твърдоглавият човек трудно се учи от нещо друго освен от собствения си опит. Макар че според Ливий резултатът е учител само на глупаците. Най-финият източник на знание е медитацията; когато осъзнаеш нещо, ставаш просветлен. Това може да е мигновено прозрение, проблясък на истината или внезапно, цялостно, тотално и окончателно просветление с някои по-малки или по-големи пропуски. Древните традиции също приемат ученето чрез слушане за много високо ниво на усвояване на знания. Притчите и историите служат за тази цел. Често е достатъчно да чуеш нещо и вече си го разбрал и запомнил; разбира се, трябва да пресяваме лошите чувства и сплетните, на които хората са също толкова податливи. Не си струва да слушаш такива неща. Следващото ниво е ученето чрез наблюдение, когато се учиш от грешките на другите. И накрая е личният опит, когато изпитваш нещата на собствения си гръб. Макар последното да се смята с по-ниско качество, то въпреки това води до ефективни резултати. Така че ученето почти винаги се осъществява чрез някоя от сетивните функции. В духовните среди обаче прозренията и мистичните преживявания се ценят повече от познаването им на теория. По този начин те превъзхождат обективното знание.

Житейският опит не може да бъде научен, може да бъде единствено изживян, следователно не е достатъчно да разсъждаваме върху живота, а трябва да се подложим на изпитанията и радостите на собствения ни живот. Следните пет съвета улавят природата на живота и ни казват до какви прозрения следва да стигнем.

1. Животът не е лек… Лесно е да се съгласим с това твърдение. Вероятно животът е тежък, защото върви с отговорности. Всъщност е невъзможно да се прецени дали наистина е труден, или не е, тъй като на всеки собственият му живот му се струва най-труден; но ако имаме осъзнаване за вечността, дори и с несгодите си животът може да изглежда като забавна игра. Ала нищо не е изгубено, защото:

2. помощта е близо. С това твърдение по-трудно се съгласяваме. Колко пъти сме имали усещането, че помощта се бави или напълно липсва, сякаш човек е изоставен съвсем сам като сираче. Обаче отсъствието на помощ също е помощ: то ни принуждава да открием собствените си ресурси, да надмогнем слабостите си, да усетим своята сила. Помощта може да не дойде под формата, която сме си представяли, но като принцип тя винаги присъства. И сега следва горчивият хап:

3. не ти си центърът на Вселената. Колкото и да роптаем, това е факт. Дори и при най-добри намерения мирогледът на човека е егоцентричен: всеки изхожда от себе си. Когато това придобие нездрави пропорции, наричаме го крайна себичност; инак е съвсем разбираемо да се фокусираме върху себе си. Трябва обаче бавно да стигнем „от себе си до истинския мен”, от егото до духовната си същност, и започвайки от нас самите, да открием общочовешките и духовните черти и у другите. Нека сме сигурни, че:

4. съществува божествена подредба. Когато всичко вече ни изглежда напълно заплетено, картината започва да се изяснява. Които вярват в провидението, ще видят проправен пътя си, а които се противят на съдбата си, ще бъдат пометени от живота. Да се разпознае тази подредба, не е лесно, а да се приеме, е дори още по-трудно. Но притежавайки това знание, би било мъдро да се приспособим към този порядък. И накрая:

5. Божествената любов е пътят. Кой би могъл да отрече това? Любовта е удовлетворена от настоящето, надява се на бъдещето и не се занимава с миналото. Упражнявайки любовта, всички трудности се смаляват, със смелост всичко е възможно. И тези, които живеят романтично-наивно, и онези, които са в пълнотата на своята мъдрост, в еднаква степен свеждат глави пред величието на чувствата. Древните люде са смятали бога на любовта за най-могъщ, но силата на божествената любов е по-силна дори и от светската любов. В какво се корени способността ти да правиш каквото и да било, кое задвижва всички неща? Божествената воля, божествената подредба иска да се осъществи, подпомагана деликатно от божествената любов, за да се проявят красотата и хармонията. Това е върховното дело на любовта.