Преходни времена – какво изтъркано клише. Човекът винаги е живял в преходни времена, живее и сега, а ще живее и в бъдеще. Според източната мъдрост земното битие е просто мост, през който трябва да се премине, а не да се строи къща върху него. Мостът е добър пример; изобразява свързаност, но и разделение. Без разстояние между бреговете няма мост, а без разделяне няма свързване. Развиваме по-нататък тази мисъл: без раздяла няма среща.
В повечето случаи мостът е изградена конструкция, въпреки че има и мостове, създадени от природата: паднал над потока дънер, каменна арка, свързваща скални стени или валентните мостове на елементите. Между хората също се строят мостове, установяват се връзки, могат да се зародят физически, умствени или емоционални взаимоотношения.
Изграденият мост е победа, някой път постигната именно над силите на природата. Въжените мостове понякога вдъхват повече страх, отколкото доверие в достигането на другия бряг. Такива мостове са израз на принудително движение – по-добре да преминеш по-бързо, преди да са се разкъсали. По-стабилните мостове са олицетворение на поспирането и взирането надолу. Под тях бушуват неудържимите водни талази, но те стоят непоклатими, а реката сякаш влачи със себе си съдбините на цели столетия. След кратко съзерцание човек достига до другия бряг.
Но как се осъществява този преход? Какво се случва на отсамния бряг и какво ни очаква на оттатъшния? Може ли да съществува светоглед, който разпознава и тукашния, и отсрещния бряг, а освен това вижда и връзката помежду им?
Животът отвъд
1. Духът е мостът и пределът, който разделя световете. Ни денят, ни нощта, ни старостта, ни смъртта, ни скръбта, нито благочестивите дела, нито злодеянията преминават през тази преграда. Всички грехове се обръщат назад оттук, защото светът на Брахман е безгрешен.
2. Несъмнено, прекрачили този предел, незрящите вече няма да са слепи, ранените вече няма да кървят, скръбните вече няма да страдат. Преминала тази преграда, нощта е като деня, защото светът на Брахман е вечно озарен.
3. Но света на Брахман достигат само учениците на свещената наука, на тях принадлежи светът на Брахман. Те идват и си отиват волно, когато пожелаят, във всеки от световете. (Чхандогя Упанишад, раздел 8.4).
След географските и техническите открития стигнахме до прага на метафизичните прозрения. Изглежда, сме достигнали външните си граници, затова възниква необходимостта да картографираме вътрешния си свят. Светогледните системи се менят, но нуждата от непреходна мъдрост става все по-осезаема. Историческата, външната истина е придружена от митична, вътрешна истина, опираща се на единението на добрия разум с доброто сърце. В тази светлина е нужно да виждаме по-ясно, да разбираме по-дълбоко и да действаме по-правилно.
Парадигма е гръцка дума, означаваща пример, модел, образец, а в граматиката: модел на спрежение, линия на спрежение, пример за сравнение. Една парадигма може също да се дефинира като поредица от елементи, съответстващи един на друг, които по някакъв начин са еквивалентни и следователно взаимнозаменяеми. В началото на 60‑те години на миналия век към това беше добавено ново значение в смисъла на господстваща доктрина – научният мироглед. Струва си обаче да разширим понятието за парадигма още по-нататък, отвъд обсега на научния свят, и да я тълкуваме в още по-всеобхватен смисъл. Според нас парадигмата не е друго, освен възможен модел за тълкуване на света. Тези модели са се променяли няколкократно в хода на историята. И обективно, и субективно сме изправени пред промяна на парадигмата: светът се променя, променяме се и ние.