Фантазията винаги е интуитивна по природа, но не бива нейните внушения да се приемат за свето писание. Чистата интуиция пък винаги е фантастична по природа и е по-добре да приемаме внушенията ѝ като свето писание. Колко трудно се разбират тези двете, фантазията и интуицията! Поне толкова трудно, колкото двама души, които понякога разговарят за две съвършено различни неща, но се разбират и имат пълно съгласие помежду си в зависимост от това доколко съвпадат изказаните и приетите съобщения. Ако изразеното и възприетото са две полета, които изобщо не се припокриват, тогава не се осъществява комуникация, а участниците водят два различни разговора. В случай на известно припокриване можем да говорим за недостатъчно разбиране, а колкото по-голяма е общата повърхност на двете полета, толкова по-дълбоко е разбирателството между двете страни. За пълно съгласие можем да говорим, когато не само голяма част от информационните полета се припокриват – те никога не могат да съвпаднат напълно поради уникалността на всяка една личност – но се появява и кръгът на общите намерения. Тогава това вече не е разбирателство, а единомислие. Съвместната работа за постигане на общи цели позволява една съвсем необикновена комуникация, при която страните, макар да виждат фактите от своята гледна точка, ги оценяват в хармония и по този начин достигат до взаимно допълващи се и разгръщащи се заключения.

Възможно е да се казват много неща, да се разбират малко или повече зависи от готовността за възприемане, но винаги трябва да се оставя възможност за лично разпознаване. Според Паскал хората са много по-склонни да вярват на истините, които сами разпознават, отколкото ако някой им каже същото.

Въпреки че жаждата за знания у младите хора е безмерна, те не трябва само да бъдат обучавани, но и да им се позволи да съзреят. Преживяване вместо отсъждане – това е ключовата фраза на синергичното сътрудничество! Взаимната жертва в името един на друг и за общата цел води до нарастващ резултат и благодарение на чудото на съвместната ангажираност полученият резултат е по-голям в сравнение с онова, което човек би могъл да постигне сам. А това води до неизмерим ентусиазъм.

Закриляй и двама ни! Бъди доволен от двама ни! Нека работим усърдно заедно! Нека нашите изследвания ни просветляват! Нека никога помежду ни да няма липса на обич! Ом, мир, мир, мир! (Катха Упанишад, Възвание)

В делата на живота все не достигат два пръста, въжето винаги е с толкова по-късо от необходимото. Дори да го удължим, пак ще липсват два пръста. И дори да съберем всички въжета в района, то пак ще бъде с два пръста по-късо от нужното. Но когато достигнем предела на личните си усилия и се предадем, ние сме вече с един пръст по-близо до решението; а ако спечелим и Божията благословия, липсата на другия пръст също изчезва. Личната отдаденост и божествената благословия са непобедима двойка.

Успешно извървеният духовен път има осезаеми резултати. На религиозен език плодовете на Светия Дух са любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, доброта, вярност, кротост и умереност (Гал. 5:22), докато неговите дарове са мъдрост, разбиране, добър съвет, знание, духовна сила, благочестие и благоговение. С други думи, можем да кажем, че ефектите от просветлението, постигнати в резултат на автентичното духовно развитие, са ясен и спокоен ум и интелект; интуитивно възприятие, чиста телепатия и одухотворен живот на физическото ниво на съществуване. Последното е истинският критерий, проверката на големите думи; то прави духовния стремеж измерим и предоставя за нас самите и за външния свят практическа обратна връзка редом с теоретичните резултати. Така че големият въпрос е: до каква степен успяваме да станем добри хора?