В един свят, който се бори с липсата на баланс, има същество, което по самата си природа отразява разнебитения свят, и това е балансиращият артист, наречен човек. По принцип можем да различим два типа хора: едните избягват конфликтите, а другите ги създават. Едни са мотивирани от постигането на мир, други – от избягването му. За едни естествената среда са спокойствието и балансът, докато други живеят в бъркотия и морален упадък. Хиляди неща играят роля в психическия баланс на човека: ситостта, финансовото му състояние, емоционалният му живот, преживените успехи или провали и евентуално идеалите му. За щастие, редом с избягващия конфликти и създаващия конфликти човек има и трети тип – решаващият конфликтите, балансьорът. Той също се нуждае от дисбаланса или дори от конфликтите, но не за да лови риба в мътните им води и да черпи сила от разногласията, а тъкмо за да внася равновесие.
Изследващият и практикуващият личния си баланс същевременно е и част от великата система на всемира. В идеалния случай ходът на твоя живот съответства на отредената ти във Вселената роля. Изминаваш своя житейски път, трупаш преживявания и придобиваш опит, което е част от собственото ти обучение, но и от всемира като цяло, като така допринасяш за равновесието на планетата. Липсва ли това, можем да говорим за сломен живот.
В днешното си състояние човекът – въпреки своите технически постижения – е психически слаб и пропада в низходяща спирала. Повечето от нашите братя и сестри са безсилни и немощни сами, всеки се нуждае от някого, за когото да се хване, търси другари, на които може да се опре. Неврозата на съвременния живот е, че човек зависи от другите, но може да разчита само на себе си; че живее за другите, но тъкмо от тях се разочарова.
Въжеиграчи
Специфичният орден на акробатите – това са балансиращите артисти или еквилибристи. Акробатите първоначално били силови артисти, балансиращи върху хоризонтално опънато въже. Сонобатите вървели по диагонално въже, невробатите използвали чревни струни или тънка тел, така че да изглежда, сякаш се носят свободно във въздуха. Орибатите изпълнявали своите упражнения в седнало или легнало положение върху наклонено въже. Тихобатите играели върху вертикално въже или стена.
За съжаление, за мнозина в наши дни състоянието на баланс едва ли е постижима цел. Сякаш светът днес представя пред човека идеали, които не функционират като цели. Светът уж все повече се прекроява спрямо нас, но все по-малко ни е по мярка. Непостижимите цели и мечти, които никога не се сбъдват, могат да се считат за цивилизационни болести. Пари, жени, слава, успех – това обикновено са просто съблазнителни илюзии, ала се оказват недостатъчни като цели и по-скоро би трябвало да играят ролята на инструменти в посока на всеобхватното духовно развитие на човека.
Самообладанието, присъствието на духа може да помогне в намирането и запазването на личния баланс. Осъзнат живот – балансирано хранене, сън, работа, почивка и така нататък – това не е като да се носиш безсъзнателно като водорасло. Себеосъзнаването и усещането за принадлежност към нещо по-висше насърчават постигането на просветление на нивото на съпричастност и преживяване. По този начин човек може да се издигне до по-висок клас: навярно светът край него няма да се промени, но все пак той ще може лично да участва в изживяването на трансцендентната красота, в долавянето на по-висшите измерения на битието.
Повечето от нас пътуват във влакче на ужасите, натоварено с успехи и провали, нищета и материален разцвет, емоционална пустош и припламвания, въпреки че висшият ни акробатически номер би трябвало да е да балансираме докрай върху опънатото между живота и смъртта въже.