Човек живее за своите срещи и живее от своите срещи. В срещата има специална синергия: хармоничното съжителство на двама души не само води до числения сбор на двамата: 1 + 1 = 2, но също така връзката помежду им е ценна поне колкото тях самите, т.е. 1 + 1 = 3. Тук акцентът е върху хармоничната среща. Противоположностите често се привличат, друг път си допадат подобията; няма само една валидна формула. Във физическия свят привличането приема формата на гравитация, например между хората в техните срещи и взаимоотношения.
Хората са родени един за друг. Или се учѝ, или търпѝ. (Марк Аврелий)
Клише е, че хората са социални същества, и въпреки това е вярно. Дори самотните вълци се събират понякога, а повечето хора живеят по двойки.
Все пак не е без значение дали живееш с партньора си, или просто с неговото фалшиво его. Ако се среща егото на хората, това води до обиди, наранявания и взаимно презрение. Такава връзка е потискаща, безчувствена, неосъзната и води до загуба на енергия, затова можем да я наречем болестно състояние.
Срещата на телата носи белега на страстта. Несъмнено тя може да бъде истинска наслада, възхитително удоволствие. Сладострастният черпи своето щастие от чувствената сфера. Освен другите покривала, душата е обвита от един слой наслада, от който по време на полов акт се освобождава удоволствие. Съвместният живот на плътска основа обикновено продължава само докато телата са в състояние да се задоволяват взаимно. Срещата на телата е състояние на съществуване, основано на удоволствията.
Когато се срещат сърцата, се получава много по-висока степен на удовлетворение. Тази среща се характеризира със стабилност, мъдрост и щастие; такава връзка с оттенъка на добродетел води до един вид хармонично съвършенство. Това е състояние на съществуване, основано на истинската свързаност.
И накрая, срещата между душите вече е връзка на духовно ниво. Тук водещите мотиви са общите духовни цели и идеали и служенето на Божията любов. Това наистина може да се нарече състояние на съществуване, основано на любовта. Нивата на човешките срещи могат да бъдат надмогнати тогава, когато човек се стреми да прозре връзката си с Бога.
Хората обикновено се женят не за други хора от плът и кръв, а за фантазиите, които си представят. В брака обаче именно това е вълнуващото – да разберем какво представлява половинката ни. В западната култура обичайно хората се влюбват и се женят, въпреки че според френската поговорка любовта е зората на брака, а бракът е здрачът на любовта. За разлика от това, на изток хората често първо се женят, пък сетне се научават да се обичат. Отправната точка е различна.
В днешно време най-големият грях е абстрактната любов към хората, безличната любов към тези, които са някъде далеч… Толкова е лесно да обичаш хора, които не познаваш, които никога няма да срещнеш. Та нали тогава няма нужда да правим жертви, а наред с това сме толкова доволни от себе си! По този начин заблуждаваме съвестта си. Не! Обичай ближния си, този, с когото живееш под един покрив и който ти е в тежест! (Лев Толстой)
Бракът не бива да бъде просто съюз на материални и чувствени интереси. Въпросът е не да промениш отсрещната страна, а ти самият да станеш подходящ партньор. Научи се да цениш това, което имаш. Недоволството превръща възможния рай в сигурен ад. Успехът зависи от двама, за провал е достатъчен и един.