– Младежо, какво носиш в торбата си? Талант или баласт?
– Трудно ми е да преценя, но може би в нея има и от едното, и от другото. Когато е тежка, усещам баласта; знам, че е излишен и просто ме тегли надолу, ала въпреки това го мъкна със себе си. Когато е лека, вероятно е талантът, благословените съкровища, многото добри неща, които другите са сложили в нея.
– Хм, значи приписваш баласта на себе си, а съкровищата на другите? Откъде научи това, синко?
– Имал съм хиляди учители: Слънцето и Луната, земята и небето, Бог и хората… Но съм се учил и от пчелата.
– И какво научи?
– Научих се на безкористност от Слънцето, защото то огрява всички еднакво. На търпение и безпристрастие от Луната, защото тя осветява дори и двора на лошия човек.
Земята ме научи на свързаност и обновление, а небето – на безкрайност и вечност. Пчелата събира мед от много цветя, и аз съм събирал мъдрост от много добри места.
– И какво правиш? Прахосваш я или практикуваш?
– Това едва ли бих могъл сам да отсъдя, по-скоро бих предпочел да разчитам на твоето мнение. Старая се, доколкото мога; не е много, но може би не е и малко.
– Мъдреците казват, че щипка талант и много практика водят до резултати. Духовното съвършенство също идва от постоянната практика и от отдръпването от нежелателните неща. А дори да си изключително талантлив, не се ли трудиш, ще пропилееш дарбите си и само едно ще е сигурно в живота ти – провалът.
– Приемам предупреждението ти и ако ми помогнеш, по-скоро бих събирал, отколкото разпилявал…
– Добре, но за това ми е нужно да знам какво искаш да постигнеш. Обикновена цел? Или нещо, което постигнеш ли, постигнал си всичко?
– Многото цели разкъсват човека. По-скоро искам да съм като морето; дори в него да се вливат безчет реки, то не прелива, а дори реките да секнат, то не пресъхва.
– Сине, даже няма да ти задавам въпроса, защото ти вече бездруго знаеш отговора, но все пак си отговори сам… кое е по-важно: да задоволиш хиляди светски желания или да победиш едно?
– Мъртвият вече не е прав. Сега аз искам да получа мъдрост!
Мъдростта е чудодейно съкровище, притежавано едва от малцина, скрито богатство, пазено в тайна. Мъдростта дарява сила, успех, много радост; всички знания идват от нея. Мъдростта е нашият водач в чужди земи; няма по-добър бог от нея. (Бхартрихари: Сто строфи от житейската мъдрост – откъс)
– Мъдрост? Малкото знание те прави горд, голямото знание те прави смирен – запомни! Трудно е да станеш истински човек, но оттам вече е лесно да намериш Бог. А ако познаеш Него, ще знаеш всичко, ако стигнеш до Него, постигнал си всичко.
– Но как да го сторя? Каква е тайната?
– Овладей себе си! Този, на когото учител е мъдростта, умът му ще бъде ученик. С финия инстинкт на любовта ще усещаш какъв е другият човек и какъв е Бог. Не грешките и греховете забелязвай у хората. Обичай най-истинската част у човека – това, което е божествено в него. И може би вече се досещаш, че в Бога трябва да търсиш онова, което ти е близко, което е човешко. Така винаги ще можеш да си с Него. Преживяното се превръща в мъдрост чрез любовта.
– Учителю, това, за което говориш, е прозорец към съвсем друг свят…