Всеки знае, че Ганг е свещена река, но малцина знаят какво я прави свещена. Хиндуистите вярват, че Ганг извира директно от нозете на Бога – оттук е светостта ѝ и пречистващата ѝ сила. Всеки ден в горното течение на Ганг се правят жертвоприношения на богинята, олицетворяваща реката. Наред с това всички реки се считат за свещени, което ни напомня за светостта на природата.
По сакралната си същност кръщението с вода или свещената баня, както и умиването на очите в свещените кладенци символизират промяната, един вид смърт и прераждане: при потапянето под водата човек се връща към изначалното си състояние, а след това излизането на повърхността е равностойно на прераждането. В исляма също се предписва ритуално умиване преди молитва. Така човек може да се яви пред Бога пречистен.
В град Коня, в двора на дервишкия манастир, основан от Руми, има стенен извор. По повърхността на красиво изваян плосък мраморен блок водата се стича надолу от мидообразни чучури. Най-отгоре има една-единствена раковина, олицетворяваща Бога – източника на живота; под нея има две, метафора на мъжа и жената; след това по-надолу са три – ражда се новият живот, детето. Накрая в дъното отново има само една раковина, символизираща завършването на човешкия земен път и завръщането към извора…
Умиването на нозете е знак за почит и смирение; ходенето по вода е победа на силата на вярата над законите на светските явления. Да се потопиш под водата, е да подириш тайната на живота, последната мистерия; да прекосиш океана на съществуването, е да надмогнеш преходността, достигайки до оттатъшния бряг. Мътната вода символизира превратностите на живота, а дълбоката вода – подземния свят, царството на мъртвите.
Утринната роса е благодат, духовна свежест; дъждът има животворна сила. В капката се съдържа морето, което вълнàта прави вълшебно красиво. Синусоидалната крива на вълнàта е един от универсалните символи на живота. Съотношението на водата към сушата съвпада със съотношението на течностите в тялото, което предполага планетарни и микрокосмически взаимовръзки; а когато светът се разглежда като тялото на Бога, тогава водата е мястото на реките и океаните. Облакът е пàрата на божествената любов; дъждът – това са сълзите на боговете, носещи живот и душа на земята. Течащата вода, застоялата вода, сладката вода, солената вода, светената вода – всяка една е важна по свой начин.
Когато в тялото ни е постигнат баланс на елемента вода, ние изпитваме удовлетворение, приемаме и се движим с лекота, преминаваме почти плавно през житейските събития. При доминиране на водния елемент често се губим в емоциите си, давим се във вълни от страсти. В такива моменти се отклоняваме от отговорностите си, склонни сме да търсим удобства и просто се лутаме в живота. Недостигът на водния елемент води до дискомфорт, до липса на добри чувства, с което сме склонни да товарим околните. Лесно ставаме безчувствени и губим способност да състрадаваме.
Мъдрецът трябва да е като водата: чист, ободряващ по нрав, сладостен и свят; просто видът, досегът или звукът на гласа му би следвало да пречистват хората около него.
(Бхагавата Пурана 11.7.44)
Но в какво се таи съвсем обикновената святост на водата? Дали е в това, че овлажнява всичко, с което влиза в досег, или е, задето омекотява нещата? Дали е заради ромоленето ѝ, или заради способността ѝ да разтваря всичко? Може би най-специалната характеристика на водата е, че тя пречиства онова, което се докосва до нея, без сама да се замърсява; а дори да поеме мръсотията на другите неща, може да я изхвърли от себе си и да се самопречисти. Затова: бъди като водата.