Когато закупената стока се постави на традиционния кантар, той се разклаща под въздействието на внезапната сила, след това бавно и колебливо се приближава до точната стойност и в крайна сметка застива. Освен че кантарът трябва да отговаря на някои условия – да бъде поставен правилно в хоризонтално положение и да бъде калибриран – той трябва и да функционира добре съгласно земните правила. Така можем да кажем, че люшканията правят везната използваема. Съществува и морална везна, чиито степени са нравствените стандарти, принципите ѝ на действие са люшкането и подравняването, а промените са това, което прави тази ментална везна също така динамична. В извънредни ситуации се разкрива истинската същност и стойност на човека. Без конфликти бихме могли да си помислим, че вече сме преодолели всички препятствия, че сме достигнали душевен мир и равновесие, ала дори най-малкото вмешателство е достатъчно да разклати везната. Казват, че понякога даже великият светец губи самообладанието си, но това, което го отличава от обикновения човек, е, че бързо възстановява душевното си равновесие.

Редът, освен че превръща хаоса в космос и създава порядки, прави човешкия живот по-организиран. В същото време подредеността би могла да е скучна, равновесието може да стане монотонно. Стабилността дори може да се изроди в стерилност, когато задълженията потиснат живота, когато редът убие играта, а законът стъпи на врата на любовта. Абстрактното и стерилно равновесие, базирано на идеология, е против естествените принципи на живота, поради което мнозина смятат колебанието за динамично и жизнеутвърждаващо. Балансът не е динамичен, казват те; пък и ако равновесието беше добро само по себе си, нямаше да има промяна, растеж, избуяване. Без подрязване обаче градината подивява; без правила няма игра. Стабилността трябва по-скоро да е като водата, защото нивото на водата винаги се приспособява към условията, запълва наличното пространство и така участва в големия планетарен цикъл. По този начин вътрешният ред на човека, изпълнението на неговите задължения, напредъкът в живота му, изпълнявайки ролята, която му е отредена, всъщност допринася за баланса на всемира. Тази роля обаче невинаги е приятна, тъй като няма Христос без Юда, но няма и сянка без светлина.

Ако човек не разполага с вътрешно морално мерило, тогава ще бъде насочван от силата на външни давления и принуждаващи инструменти като например законите, съдбата или кармата. В дългосрочен план и на космическо ниво кармата е средство за поддържане на нравственото равновесие. Кармата играе балансираща роля между несправедливостта и правдата. Каквото извикаш в света, същото ще се върне към теб, отразено като ехо. С други думи, кармата не е наказанието на съдбата, още по-малко пък Божието възмездие, а необходима корекция в хода на живота.

„Баланс” е термин, който се използва и във философията и обозначава състояние, при което мотивите на волята са еднакви и нито един от тях не може да действа като решаващ фактор. Според някои в този случай волята избира свободно. Безсилието, произтичащо от подобна позиция обаче, е описано в притчата за Буридановото магаре, което умира от глад, докато стои между две еднакви купчини сено, разположени на еднакво разстояние.

Според някои предположения на планетата Земя има само определено количество духовни ресурси: предопределени са количествата знание, страдание и любов. На колкото повече хора се разпределят те, толкова по-малко ще има за отделния човек. Даже и да приемем тази егалитарна идея, нека я приложим само спрямо страданието: колкото повече хора споделят страданията на другите, толкова по-малко бреме ще се стоварва върху плещите на всеки човек. Но дори за разпределението на материята науката твърди, че има точки на сгъстяване, независимо от нейната изотропност и хомогенност. Това е вярно и в морален смисъл: има хора, чиито добродетели далеч надхвърлят обикновените нравствени стандарти, съществува чиста доброта и концентрирано щастие. Със сигурност обаче могат да се установят два факта: за моралния баланс има много фактори, а фалшивият баланс не е баланс.