Примерът е заразителен. Особено лошият пример. Вярно е обаче и че какъвто пример даде една велика личност, хората го следват. Някои вярно и автентично, други с преструвка и имитация. Демонстрационният ефект е онова специфично явление, при което даден пример има неустоимо въздействие. В повечето случаи това следване или отъждествяване става подсъзнателно. Ако един младеж гледа на някой по-възрастен човек като на пример за подражание, той лесно може да възприеме интонацията на гласа му, начина му на изразяване, а дори да започне да ходи с бастун като него, макар да е едва на двайсет години. Само че такава формална имитация не го прави също толкова велик като стареца. Когато беднякът се опитва да подражава на живота на богатите, макар и само в навика им на потребление, та поне донякъде да съответства на желания пример, той е жертва на същия ефект.
Ученето е странно нещо; това, което желаеш да предадеш, се възприема трудно, а което е по-скоро за забравяне, остава в паметта на хората. Ти самият си действал по същия начин, когато, виждайки примера на своите родители, си се заричал, че не искаш да живееш така, а сетне повтаряш тъкмо същите грешки, които си искал да избегнеш. Въпросът за примерите на подражание тъй или инак е чувствителна тема. Казват, че и най-бялата лилия си има сянка. Ако се доближиш твърде много до някого, ще видиш и сенчестите му страни. Затова е разумно да спазваш дистанция, докато не се научиш да разграничаваш доброто от лошото, вдъхновеното от обикновеното. Веднага щом съумееш да отделяш глупостта и слабостта от автентичния и чист пример, ще можеш да се доближиш до другия човек.
Смята се, че в златната епоха по-слабият човек е успявал да израсне до по-чистия, по-завършен пример за подражание. Днес, изглежда, преобладава обратното и примерите за подражание падат на все по-ниско ниво. Ако се окаже, че почитаните идоли са просто обикновени хора, може илюзията ти да е разбита, но ще си с една стъпка по-близо до истината.
Всяка система се управлява от динамичното взаимодействие между три принципа: когато доминира подравняването към по-висшето, при което добрият пример въздига по-слабите; когато доминира подравняването към по-ниското, при което дори и най-изтънченият човек може да се изрази с прости думи, за да го разбере всеки, и съответно здравословният баланс между двете тенденции.
Кристалът също следва демонстрационния ефект – отразява средата, в която е поставен. Прозрачният кристал, поставен върху алено кадифе, също става рубиненочервен, а върху жълта коприна е слънчево жълт. Той има самостоятелно съществуване, неговата характеристика е прозрачността, ала именно тя го кара да отразява заобикалящата го среда.
Не е ли и човекът кристал? Каквато е средата ти, такъв ще си и ти.
Една притча от тайните учения сравнява човешкия череп с чаша. Отворът ѝ гледа напред, самият бокал е пълен със слава, а навред по ръба му са насядали древни мъдреци. Разгадаването на поетичната метафора е поучително: отворът на чашата е човешката уста, дъното ѝ е тилът. Нейното съдържание – славата – загатва за славата на формите, която се разкрива чрез сетивата, седмината мъдреци по ръба на чашата са възприемащите сетива (две очи, две уши, две ноздри и уста), а осмият е речта, или езикът. Това, което е важно от гледна точка на нашето изследване, е съдържанието на чашата, славата – тоест всичко, което сетивата предават на съзнанието: преживявания, възприятия, радости и опасности, привличания и просветления. Човешкото съзнание повтаря действието на кристала по обратен начин. Кристалът отразява външната среда, като приема нейните цветове точно както човешкият ум отразява образа на външния свят, предаван от сетивата. Но докато кристалът задържа обкръжаващата го среда вън от себе си, човешкото съзнание я поглъща. Казват, че светът е в ума, а не умът е в света. Обаче какво ще възприемаш, какъв пример ще следваш, какво ще излъчваш от себе си – това зависи от теб. Колкото и силно да е външното влияние, пази най-съкровените си и чисти съкровища. Макар морската звезда да живее скрита под водата, тя въпреки това е звезда.