Свещената книга разказва историята в глави и страници наред, а аз прекарвам дни в четене на таблиците с родословията на великите династии от миналото. Колко са били и колко дълго са царували синовете на еди-кой си представител на дадена династия. Единият имал толкова и толкова синове, другият – еди-колко си, епохи се сменят, вражди идват и отминават, войни, победи и поражения. Дворцови драми, убийства и оттегляне на остарелите.
След няколкодневен анализ следва лаконично обобщение: къде отива всичко това? Къде са кралете от далечното минало, да не говорим за незнайните безименни хора…? Всички династии са отдавна отминали в историята, кралете са мъртви, някогашният владетел на света сега е само легенда. Единствено името му още е живо, телом той е мъртъв и дори споменът за него вече е просто бледо отражение на славата му. Като надгробните надписи: Ще те помним завинаги… Никога няма да те забравим… Ала там вече са погребани и потомците на потомците. Къде са тогава тези никога и завинаги?
За какво е всичко това? Неспирните борби, съревнованията, успехите? За какво ни е това себеутвърждаване? Не е ли всичко просто преходни мимолетни житейски цели?
Детето строи на плажа пясъчния си замък, забравяйки за себе си и за света, а той бива повреден от първата по-голяма вълна, пометен от втората и напълно заличен от третата. Докато строиш пясъчни замъци като дете и въздушни кули като възрастен, какво получаваш? Пясъчният замък рухва, детето плаче, майката го утешава. А кой утешава възрастния? Той се втурва отново, отново повтаря онова, което веднъж вече е правил, и то отново се срутва. Не променя нищо, а после се чуди, че пак се е провалил. Няма смисъл да следваш път, който не води наникъде. Точно както човек пораства с тялото си, би трябвало да постига и духовна зрялост. Когато не навикът или страхът, нито обикновените импулси ръководят човека, а вместо повърхностното му аз, действат най-дълбоките, най-истинските слоеве на неговата същност.
Ако си недоволен от резултата, промени пътя, който те е довел до този резултат. Признак както на трезвомислие, така и на фатална слепота е да не променяш нищо и да правиш всичко все по същия начин. Ако е възможно, придържай се към решенията си от мъдро благоразумие, а не от инат. И остави мимолетното! Което отминава, нека си отива. Ако съдбата иска да вземе нещо от теб, не можеш да го задържиш, дори да имаш десет ръце; но ако иска да ти даде нещо, и сто ръце да имаш, пак не ще можеш да я спреш. Внимавай накрая да не останеш с празни ръце; и не казвам да стискаш в шепите си, а да събираш съкровища, докато си на път. Ако си жаден, ще намериш извора. Пък стигнеш ли извора, ще береш цветя и ще виеш китки там.
Непреходни житейски цели? Да дишаш ведно с всемира, ведно с него да тупти сърцето ти, ведно да мигат очите ти. Нека расте тревата, нека струи водата, Слънцето да изгрява призори и да залязва по здрач.
Ом Да бъде мир! Нека вятърът ни пречиства!
Ом Да бъде мир! Нека Слънцето ни сгрява!
Ом Да бъде мир! Нека дните бъдат наши!
Ом Да бъде мир! Нека бъдат спокойни нощите!
Ом Да бъде мир! Нека зората се разстила пред нас!
Ом Да бъде мир! Нека ясното Слънце изгрява за нас!
Виждай принципа и тогава няма да има нужда да се променя нищо. Следвай небесната воля, нека тя бъде твоята религия, красотата да бъде хлябът ти, любовта – смисълът на живота ти, а служенето – жизненият ти дъх.