Ненавиждай?! Що за призив! Всички вдигат глава при това предупреждение, не е прието да се формулират добри морални съвети по този начин. Всички досегашни и бъдещи призиви са все учтиво изказани, но тук се използва един много силен израз: „ненавист”. Това е удивителен знак за внимание, понеже сега предстои нещо важно! Очевидно не става въпрос за подхранване и практикуване на това изключително негативно чувство, омразата, а по-скоро за категоричното отхвърляне на враждебното поведение, отрицание на гордостта. С други думи, това е най-твърдо действие срещу най-лукавия противник.

Гордостта? Тя е изключително добре подготвен противник. Заблуждава не само устремения към духа, но завладява почти всекиго. Човек може да се гордее с какво ли не: ако има нещо, гордее се с това, че го има; ако няма нещо, гордее се с това, че го няма. Гордостта е неправилно отношение, защото е много трудно да бъдеш разбиращ и състрадателен, когато те води егото. Но арогантността, произтичаща от необоснованата гордост, рано или късно излиза наяве.

Омразата, това обичайно човешко чувство, е всъщност изкривен начин на виждане, разкриващ някакво вътрешно разстройство. Платон дори и за греха е казал, че е объркана любов; въпросът е дали той би се изказал толкова миролюбиво и за омразата? В същото време омразата е много интензивен начин за опознаване, досущ както и любовта. Онзи, когото обичаш или мразиш, изследваш го с особена интензивност, като че под лупа, забелязваш даже и несъществуващи негови качества. Това създава изкривена представа, но все пак познаването, изкривено от любовта, е по-мило от онова, което е задвижвано от омразата. Опитай се да си припомниш чувството, когато си таил в себе си ненавист към някого. Гняв, противопоставяне, горчивина, повишена температура, ускорен пулс – психични и физиологични симптоми се проявяват у теб всеки път, когато помислиш за него. Човекът, когото мразиш, се загнездва напълно в съзнанието ти, не можеш да се отървеш от мисълта за него и всеки път, щом се сетиш за него, намираш още и още оправдания защо ти си правият, защо другият греши и защо омразата е единствената правилна и възможна реакция от твоя страна. В същото време благодарение на интензивната си медитация виждаш все по-дълбоко и по-детайлно всички черти на оногова, когото си избрал да мразиш – дори такива, които никой друг не вижда или които изобщо не съществуват освен в твоето тъмно съзнание. Даже и да не си завладян от погрешните схващания, причинени от омразата, постоянната мисъл за тях наистина означава интензивно изследване. Омразата към гордостта също води до подобно интензивно разбиране. С помощта на този интензивен метод на изучаване можеш да опознаеш всички нейни детайли, моменти и лукави действия.

С други думи, акцентът не е върху ненавистта, а върху арогантността. Тя трябва да се избягва на всяка цена, защото нито омразата, нито гордостта са качества, които могат да бъдат трансформирани, а и двете са пречки за ученето и развитието.

Насред смъртта пребъдва животът.

Насред неправдата пребъдва истината.

Насред тъмнината има светлина.

Затова смятам, че Бог е Животът, Истината и Светлината.

Той е Любовта. Той е Висшето Добро.

(Ганди)

Смирението е ключът към портите на рая. Затова е и необичайно острият призив: ненавиждайте безпочвената гордост, понеже тя ви изключва от небесния свят. Така че този силен призив тук представлява морална позиция, а не просто емоционална реакция. Освен това човек трябва да ненавижда гордостта без отвращение, тоест да я отхвърля не на емоционална, а на интелектуална основа.