Медитация и мотивация

„Медитация” е модна, нашумяла дума, способна да привлече вниманието на хората. Тъй като става все по-популярна, има и много недоразумения около нея. Ако човек решително се фокусира върху дадена мисъл, върху материалните цели на живота си или върху обекта на своето желание, това все още не е медитация. Още повече, че не става въпрос за интелектуална дейност, а за духовна практика, имаща своите корени в дадена традиция; така че липсва ли традицията, това лишава медитацията от нейната същност.

Медитацията е опит за разтълкуване на човешкото съществуване. Първият въпрос на съзнателния живот е защо – изследване. Ако по някакъв начин сме го изяснили, тогава следва въпросът за нравствения живот – как. И накрая остава въпросът за абсолютното, трансцендентно съществуване: с каква цел. Различните форми на медитация и все по-интензивното ѝ упражняване могат да помогнат да се отговори и на трите въпроса. Духовното знание е зрелият плод на мистицизма, а култивирането му е божествено, духовно качество. Знанието в крайна сметка узрява в медитацията.

Хилядолетната традиция на йога разглежда мястото и ролята на медитацията. Това не е упражнение за начинаещи. Ако сравним осемстепенната система на йога с дърво, тогава забраните и препоръките са корените и стволът, седящите пози и контролът на дишането са клоните и короната, отдръпването и концентрацията са кората и циркулацията на дървесната мъзга и накрая медитацията и трансът могат да се сравнят с цветовете и плодовете на дървото.

С други думи, медитацията е едно от най-високите постижения и практики в йога. Често смятат отдръпването на вниманието от външния свят, вътрешната осъзнатост, за медитация. Ала мистичният уклон в йога води практикуващия стъпка по стъпка към преживяването на космическото съзнание. Сетивата са отворени към външния свят, човек живее с поглед навън. Когато тази посока се обърне, представата за целта също се променя. Да се откъснеш от света и да се обърнеш към по-висшата реалност – самò по себе си това отричане не води доникъде. Когато успееш да дисциплинираш насочената навън активност на сетивата – понеже йога е успокояване на вълните на ума – тогава във вътрешното съзнателно пребивание практикуващият може да придобие специфични преживявания.

В литературата се съобщава за необичайни светлинни явления и слухови импулси. Практикуващият се чувства, сякаш божествен нектар се лее от върха на главата му, и изпитва небесна сила и радостен покой. Тези степени на медитация водят до състояние на транс, независимо от всякакви външни условия.

В зависимост от мотивацията медитацията може да бъде опит за решаване на проблемите на личното съществуване, може да е бягство, може да е неправилно разбрана жажда за власт, желание за мистично влияние или търсене на истината. Успешният практикуващ йога е вътрешно активен и щастлив, вкусвайки духовната радост на битието. Една от мистичните цели на йога е усещането за вътрешно божествено вдъхновение и съгласуване с божествената вселена. А съвършеният йоги, изхождайки от себе си, вижда подобието между всички същества, независимо дали са щастливи, или нещастни. И така, за съвършено ниво в йогийската медитация може да се смята просветленото състояние на съзнанието и сияйното доброжелателство към другите същества.