Неотдавна дочух един разговор. Йогийски монах разговаряше с младеж израснал в сиропиталище, с много тежка съдба, който му разказваше за детството си. Още първият въпрос беше по същество, а след това атмосферата ненадейно се промени по време на разговора. Сякаш бяха преминали в друго измерение и случайният разговор бе прераснал в универсален; сега диалогът вече течеше между архетипите, разговаряха Ученикът и Учителят, срещаха се вечните въпроси и всеобхватните отговори.
– Какво смятате за по-голямо съкровище – това, което лежи в сърцата ни, или парите, които държим в ръцете си?
– Сърцето е по-важно. Парите човек само ги пилее.
– Ама нали в днешно време и храната я купуваме с пари!
– Да, независимо че съм монах, и аз работя: преподавам, обработвам градината, цепя дърва…
– Разбира се, в манастирите винаги има градина!
– Съкровищата на сърцето са много ценни. Външният свят се върти около парите и любовта, но сърцето е по-ценно от това. Защото, което човек сбере в сърцето си, никога не може да го изгуби. А което държи в ръцете си, ще го изгуби. На ковчега няма джобове.
– На шестмесечна възраст майка ми ме изостави, бях второто ѝ дете.
– Бог не те изоставя никога.
– Да, знам това! Когато си лягам, винаги се моля, защото често сънувам кошмари. И заспивам чак после.
– Заради молитвата ли?
– Не, заради кошмарите.
– А ти добър ли си?
– Само ако са добри към мен.
– Бъди великодушен!
– Какво означава да съм великодушен?
– Бъди добър и тогава, когато другите не са добри към тебе.
– Понякога съм агресивен, но после се засрамвам и не мога да сторя друго, освен да се извиня.
– Йога ти помага да контролираш чувствата и енергията си.
– Йога? Да медитирам? Дето седят с кръстосани крака и затворени очи?
– По-късно опитай у дома!
– Аз нямам дом, само една къща, където живеем.
– Разбирам, не се сърдѝ.
– Как бих могъл да забравя всички лоши неща, които са ми се случили? Сълзите? Тъмнината? Имам чувството, че животът ми още през детството беше целият черен, биеха ме… Когато бях малък, никога не съм бил щастлив и никога не съм се усмихвал. Само като бях в пети клас и разговарях с добри хора. Но по-големите винаги ми вземаха това, което получавах като подарък. Как бих могъл да забравя всички тези лоши неща?
– Ако се научиш да прощаваш. Само тялото и умът страдат, но душата е вечна!
– Винаги ми е било много трудно, не съм виновен. Беше отдавна, но все още си спомням тъмнината!
– Ще те науча на една молитва, която ще ти помогне да забравиш. „От неистинското води ме към истинското. От тъмнината води ме към светлината. От мимолетното води ме към вечността.” Ако се молиш така, животът ти ще се промени.
– Ще живея ли дълго?
– Вечността е пред теб!
– Колко дълга е вечността?
– Безкрайно дълга… Само тялото е преходно.
– А тук, на земята? Аз по-скоро бих искал да живея горе, на небето!
– И това е възможно, но трябва да направиш нещо, за да се случи.
– Какво трябва да направя?
– Да се молиш, да си свързан с Бога…
– Когато говоря с Вас, все едно съм в такава божествена връзка!
– Виждаш ли, вече се усмихваш. Толкова е просто.
– И много бих искал да виждам хората със сърцето си, а не според красотата им.
– Богат си в сърцето! И защото сърцето ти е богато, молитвите ти са чути.
– Научих, че доброто е по-силно от злото.
– Така е, като светлината и тъмнината. Ако има една голяма стая, пълна с мрак, но ти запалиш свещ…
– … ще стане светло вътре.
– Да. Колкото и огромна да е тъмнината, светлината я разсейва.
– Тази стая е като сърцето ми.
– И запомни, с колкото и тъмнина да се опитваш да покриеш светлината, няма да успееш.
– Само от мен ли зависи?
– И от някого другиго, знаеш добре от кого. Винаги бъди в светлината, никога в тъмнината.