Какво е религия? Латинската дума religio означава завръщане, свързване наново. Всъщност религия не е друго, а връзката на човека с Бога, с божественото. Можем да кажем, че това е религията над религиите, универсалният духовен път, а не някаква формална религия, с която хората толкова пламенно се отъждествяват и която всъщност ги разделя.
В Близкия изток се води един хилядолетен спор. Всяка от авраамическите религии се счита за изключителна или по отношение на месията, на последния пророк, или по отношение на историчността. Далечният изток е по-толерантен; там виждат разнообразието от духовни подходи и приемат, че различните пътища са проявления на все същата божествена благодат.
Трябва да правим разлика между вяра, религия и вероизповедание. Вероизповедания има много, религии по-малко, а вярата е само една. Тези, които мислят единствено през призмата на вероизповеданията, постоянно се сблъскват помежду си. Тези, които мислят на нивото на религиите, по-лесно се разбират с другите, обаче тези, които говорят езика на вярата, срещат братя и сестри навсякъде. Трябва да търсим все по-висша и по-извисена концепция за религия. Religare – търси свързаността си с Всевишния! Йога – което също означава връзка – е концепция от висше ниво.
В хода на историята религията многократно е била залог за социален интегритет в много култури. В трудни исторически времена, по време на потисничество, представителите на религията могат да играят много важна роля. Осигуряването на социален интегритет е важно, но религията има и по-съществена страна. Безспорно, познати са многобройните ѝ културни аспекти, ала истинската религия все пак не е просто една историческа изкуствоведска екскурзия до Рим. Религията не е и просто теология. Колко странни изрази: богословие, богоучение. Нямат край догмите, правилата и препоръките, които са част от теологията, само че чрез богословието едва ли може да открием следите на Бога. Не можем да се съгласим със стария фанатичен възглед, че ние сме прави, а всички останали грешат. За други религията е просто етичен кодекс, съвкупност от нравствени принципи какво може и какво не може да се прави. Само че системата от морални норми е по-скоро социален въпрос, не непременно трансцендентален. Затова религията над религиите е метаетична система, надрастваща нравствените стандарти, далеч отвъд настоящите общоприети човешки и морални норми.
Новият вид духовност, който целият свят търси, трябва да се основава на преживявания. Трансцендентното преживяване на Бог е мистичният път на личното откровение, от което се учим повече или по-малко според степента на своето индивидуално просветление. Ако сме успели да преживеем нещичко от божествените истини, ние ги разпознаваме, дори да изглеждат малко по-различни за другите. От ограниченото разбиране за религия, което по-скоро разделя хората един от друг, трябва да достигнем до един по-висш възглед, който ни обединява. Духовността ни свързва. Мистичното преживяване ни свързва. Следователно истинската духовност не е формалност, а божествено, мистично духовно преживяване.
Религиите са хранили и лекували човешката душа от хиляди години. Днес психологията се опитва да поеме тази роля, така че новата религия на постмодерната епоха е един вид психологически капан за мишки. Със сигурност свръхфанатичната фундаменталистка екзалтираност не помага на човешката душа, а по-скоро води до нови тревоги, но и свръхосвободената психо-езотерична алтернатива се оказва неефективна. Истинският духовен път трябва да произхожда от божествената сфера, а практикуващите го трябва да преодолеят човешките ограничения.
Следователно обновената надрелигиозна духовност трябва да е кохерентна система, основана на реалистично признаване на фундаменталните принципи на съществуването, съзнанието и щастието, опираща се на най-висшите интелектуални способности на човека, подкрепена от лични осъзнавания и вътрешни преживявания, доказана от ефективното си приложение спрямо практическите нужди на живота и съгласувана с нормите на свещената традиция.
Познати са две направления на растеж: хоризонтален и вертикален. Една дупка може да се разширява, а може и да се задълбочава. По същия начин можем да разширяваме и задълбочаваме нашето виждане за нещата. За да намериш вода, трябва да копаеш надълбоко. За да намерим истински духовни преживявания, трябва да навлезем дълбоко в своите практики. Нека уголемяваме дупката! Нека задълбочаваме собствените си духовни практики, но същевременно и да разширяваме кръгозора си. Правдив е призивът: „Бъди верен на собствените си убеждения, ала бъди отворен да виждаш красотата и на другите процеси и осъзнавания!”. Без дълбоки корени оглеждането наоколо е духовна проституция, а без широк кръгозор затварянето в своето е сляп фанатизъм. Нека уголемяваме дупката!