„На теб думам, далечни наследнико, който четеш това послание… привет! Ако тези мисли попаднат в ръцете ти, значи е дошло време за преоценка. В личния си живот, както и в свещената общност, на която служиш, преосмисляй внимателно това, което четеш.
Може би имаш усещането, че тези разсъждения са послания от една друга епоха. Но ако се зачетеш в тях, ще ти се сторят актуални и след толкова години… А може би в тях става дума за твоите днешни задачи? Нима продължаваме да се маем над все същите въпроси? Нима нищо не се е променило? Не се притеснявай, това не е грешка, това е стабилност и аз се радвам, че заедно с теб напредваме последователно и упорито в изследването на важна задача. Моля те да прочетеш посланието в тази светлина и ако го намираш за подходящо, изучавай и прилагай наученото. Може би то е добро обобщение на дългите години зад нас и на дългите години пред теб. Продължавай напред към прилагането на добрите съвети – с благословията на небесата…
В духовните ти търсения нека те ръководят три основни принципа: I) изучавай философията, II) обожавай Бога и III) служи на хората. Учи, за да знаеш, да станеш безстрашен и знанието ти да бъде непоклатимо, та да си наясно кое за какво правиш. Не се задоволявай със силата на навика, стреми се към все по-дълбоко разбиране. Гледай на загубите и провалите си като на необходимост и в тях тренирай убежденията си за непоклатимост. Изгубеното така или иначе не е било истинско; можеш да загубиш само стъклените мъниста на илюзията, истинските съкровища – никога. Важното винаги е това, което остава.
Избягвай да слугуваш на безпринципни авторитети, но никога не се съмнявай в истинския авторитет, нещо повече, стреми се с всички сили да подпомагаш правилното му въздействие. Авторитетът се основава на признатата разлика в компетентността, затова уважението към авторитета трябва да се опира на духовните му качества, на готовността му за безкористно служене, на по-дълбоката му преданост, по-голямото му познание или по-голямата степен на себеотрицание.
Учи, за да не те заблуждават с фалшиви принципи; учи, за да се ориентираш в множеството теории и никога да не се отклоняваш от истината. Въоръжи се с необходимата теоретична подготовка, за да няма поле за атака срещу теб. И ако въпреки всичко остане празно място, тогава се защити чрез практикуването на втория принцип: обожанието. Там, където свършват човешките възможности, оттам започват божествените сили и благодат. Онова, което е невъзможно за теб, не е невъзможно за Бог.
Преклонението ти винаги трябва да е много лично; по-скоро поемай по-малко – само толкова, колкото си сигурен, че всякога ще можеш да изпълниш – ала никога не се отказвай от поетите обещания.
Нека твоето обожание се ръководи не от принуда, а от любов. Обожанието е нашата религия и то е въпрос на съкровено, лично убеждение. Обожанието е божественият език, който говори и разбира както душата, така и Всемогъщият.
И превръщай знанието и вярата си в реалност чрез службата си в полза на хората. Служенето е нашето обожание. Защото онова, което даваш на най-малкия, достига и до най-големия, стига да не забравяш за тяхната свързаност.
Духовното израстване е резултат от деликатен и дълъг процес, който може да бъде ускорен с усърдие и скромност, но всичко си има своето отредено време. Не е достатъчно просто формално да се предприемат определени стъпки. За да се реши проблемът на съществуването, е необходимо цялостно решение, а пълното духовно развитие рано или късно пречиства човека от всички грешки.
Трябва да си способен да съхраняваш есенцията, чистата обич към Бога, истинския мистицизъм, характеристиките и скритите форми на осъществяването, което е неизменно свързано с познанието. Тук са необходими едновременно и индивидуални стремежи, и конкретни насоки и цели, които да гарантират твоето лично развитие в дългосрочен план, както и чистотата и ефективността на действие на свещената общност. Грижи се за живота си!…”