Какво движи човека? Ако са само първичните инстинкти, тогава той не е по-различен от животните с първични инстинкти. И това не е унизително, а просто означава, че човек с такава мотивация живее с природата, част е от природата и изпълнява функциите, свързани с тази плоскост на съществуване.

Такъв тип съществуване е натрупването, което дълбоко в себе си е мотивирано от страха на човек да не загуби съществуването си. Страхливият човек събира необходимото за живота, опитвайки се по този начин да приспи ужаса от смъртта. Сигурността на препитанието и несигурността на съществуването – какво противоречие! Но героят натрупва добродетели, вместо да практикува добродетелта на натрупването; така става смел. Който единствено трупа, лесно се превръща в жалък буржоа, опитващ да защити, дори да оправдае съществуването си с дребни дрънкулки, поставени във витрина с дантелена покривчица. Но нещата, които хората обикновено желаят, не са цели, а инструменти. Във витрината има само евтини безвкусици; истинското изобилие, напротив, е космически принцип, така че служенето на изобилието е в хармония с вселенските закони. Освен това не богат трябва да станеш, а удовлетворен – това е истинското вътрешно, духовно изобилие. Според Тагор предназначението ни не е да придобиваме, а да ни има.

Друг мотивиращ фактор е свободата. На робството обикновено се гледа като на нещо, което трябва да бъде отхвърлено, а свободата се смята за принцип, за който хората са готови да се борят. Свободата е и оформящ светогледа фактор; идеал, уважението, подходът и служенето към който е важна житейска задача. Това е и методът, чрез който свободата се прехвърля върху човека. И отново: вместо към външна свобода, човек трябва да се стреми към вътрешна независимост – това е истинската свобода, която следователно не зависи от условията. Така че робството може да предостави чудесна възможност за изследване и изживяване на свободата.

Когато човек загуби всичко, той преживява това като трагедия, ала съумее ли да преобърне чувствата си, може да изпита прекрасно усещане за свобода. Загубата на привързаността е болезнена, но именно така можеш да вкусиш свободата. Това чувство трябва да бъде уловено и поддържано, дори и обектите на привързаността да се върнат.

Щастието – какво неистово желание за него преследва човека?! Нарастването на щастието и избягването на страданието навярно са оправдан стремеж, но при все това през повечето време щастието ни убягва, а изпитанията ни се множат.

Или мостът зад теб гори, или отсрещният бряг те зове. Следователно едната движеща мотивационна сила е бягството от нещо, а другата е стремежът към нещо – когато целите, които трябва да бъдат постигнати, тласкат човек далеч отвъд предполагаемите, а дори и отвъд реалните му граници. Според мъдреците трябва да се стигне до крайния предел, обаче няма нужда от мъченици. И в стремленията трябва да се търси оптималният баланс – когато не пренатягаш, но и не отхлабваш преждевременно.

За да може играта на живота – която понякога е комедия, а понякога трагедия – да се играе добре, струва си да се постигне споразумение относно правилата на тази игра. Много неща са възможни, но не всичко е позволено. Макар някои модели на поведение да са всеизвестни, те не се включват в правилата на играта. Достигнеш ли определено ниво, не можеш да се върнеш назад. Ако си тръгнал напред, защо ще се връщаш. Вината никога не е в обкръжаващата среда, в света или в другия човек, а в собствените ни реакции спрямо импулсите. Разбира се, в извънредна ситуация е трудно да се реагира разумно, но осъзнатостта помага и в това, и често пъти по-спокойният печели.

Животът, изпълнен с твърде много и безсмислена работа, изтощава тялото; но пък животът с твърде малко усилия съсипва душата. Поминъкът ни е това, което получаваме; животът ни е това, което даваме. На нивото на принципите е по-лесно да приемеш състоянието на света и поведението на хората – което не означава, че трябва да се съгласяваш с него. При все това на нивото на практическия опит е изключително трудно да се съгласим с глупостта, с липсата на широк кръгозор, с насилието или злото. В човек има безпокойство, а сред принципите цари мир.