Бавното чудо

Сетих се за една чудотворна икона на свети Георги, която откликва на молитвите на хората. В невероятен контраст, до многовековния храм е построено казино. Огромен надпис в неонова светлина рекламира катедралата на материалното благополучие, докато малкият параклис с времето буквално е потънал под нивото на улицата. Докато слизам по тесните стълби, ме удря тежката миризма на свещи и пропитото във всичко благоухание на тамян – истинска църковна атмосфера. Основният фокус не е иконостасът, който показва обичайните символи – Христос Спасителя, събранието на светците, Богородицата Дева Мария, разпнатия най-отгоре, черепа в основата на кръста, който по този начин символизира победата над смъртта и преходността – възкресението. Не са и свещите за упокой, поставени на земята за починалите, нито горящите във високите светилници за живите; не са и дребните банкноти, забодени в рамките на многократно целуваните икони със сребърен обков, нито крехкият сноп от чемширови клони, отразяващ древни, почти езически обреди, с който се пръскат със светена вода вярващите – не, не, не това е истински привличащото.

Основната забележителност се намира дори по-дълбоко от нивото на пода на и без това дълбоко вкопаната църква. Малко светилище-параклис се отваря встрани, само едно стъпало надолу, ала сякаш километри и светове разделят двете нива. Там дори изолираният, притихнал свят на църквата престава да съществува, да не говорим за глъчката на външния свят. Не се чува нито гласът на крупието от казиното, нито дрънкането на жетоните за рулетката.

Малката кухина е сводеста, полукръгла, сякаш е апсида, отваряща се само от едната страна. Кой знае кога и как е попаднала тук? Дали това малко пространство е било изкопано в църквата, или пък е било епицентърът, където молитвите са се сбъдвали, а едва по-късно около него е бил построен храмът, пък до него сега стои наскоро издигнатото казино, закопаващо всичко край себе си вдън земята, зачеркващо съкровищата на миналото и залъгващо с бързо забогатяване?

Картината, може да се каже, е обичайната. Рамката, конят, копието, свързващо воина и смъртно ранения дракон в гибелна схватка. Драконът дълго време надделява, но в крайна сметка героичният светец излиза победител. Ако драконът е светът – този порочен свят с неговите съблазни и злоба – тогава свети Георги е вечният, праведен човек, героят, който възстановява реда и надвива злото. Това може да се каже и по митичен начин, и по религиозен начин, а дори и на днешен език: който прави добро, не е победен от злото. Ефирната, нереална сила на иконите вибрира в изображението, правейки това, което виждаме, едновременно познато и непознаваемо. Кърпи обгръщат уморената рамка, цветя вехнат в нозете на светеца, банкноти лежат на масичката – местни и чужди пари, изглежда, светецът чува молитвите на всички. Чудодейни изцеления, благословии за рожба, сбъднати желания свидетелстват за бавното чудо.

Защо би очаквал бързо чудо? Чудото съществува само за тези, които вярват в чудеса. Ако не вярваш, чакаш бързи резултати. Ако вярваш и още повече ако знаеш, че нещата в природата работят бавно, че мелниците на Бог мелят бавно, тогава няма нужда от бързане. И бавното чудо е добро. Защото най-старото дърво расте най-бавно. И може би най-голямото чудо най-бавно се развива. Разбира се, резултатът от чудото се случва в миг, но докато стигнеш дотам, може да отнеме и цели животи.

Тогава, още с невинна глава, с увереността на моето невежество, аз поисках благословията да бъда истински близо до един от най-важните хора в живота ми, да му бъда верен. И как бяха чути молитвите ми, разбрах едва години, години по-късно. Но там молитвите се сбъдват…