– И така, решихме да доведем света до разруха! – избухнаха радостни възгласи сред съществата на сянката. Полуземни създания, изкривени образи, демони и армии от таласъми – откак свят светува, само така се представят и изобразяват фигурите от подземния свят: копита, рога, рунтава козина, серен дъх. Тук обаче присъстваха изискани джентълмени, благородници, елегантно облечени господа и дами. Както подобава на помпозен прием, задължителен кодекс за облекло и поведение, звън на кристални чаши, вежливи разговори. Но решението е взето – тъмно решение в бляскава компания. Съдбата на света е предопределена. Край на мечтите, на възхода, на надеждите. Започва историята на световния упадък.

– Нека има изобилие, нека има удобства! – прозвуча от трибуната. Говорещият, възрастен джентълмен, облечен в изящно ушити дрехи, говореше премерено, тихо, замислено, като да знаеше какво иска, и вървеше към злите си цели с непоклатима решителност. – Удобствата ще родят мързеливо и нежизнеспособно поколение. Да, изпитанията правят човека по-силен; нека им дадем комфорт – всички го търсят, но той ще ги довърши.

– Чудесно, чудесно! Така да бъде! – чу се от редовете на публиката. Изобилие, комфорт! – лозунгът прогърмя навсякъде всред язвителни гласове и кикот. Сякаш ликуваха, че най-сетне са открили най-ефективния начин, по който могат да преборят дори силното и здраво достойнство. Но водещият продължи:

– Трябва да се представят фалшиви идеали! Даваме на хората модели за подражание, които или първо изглеждат авторитетни, но след това се оказват всевъзможни измамници, или пък упорито служат на покварата от самото начало. Не можем да бъдем овце във вълчи кожи!

– Да, правилно! – звучеше отвсякъде.

– Ще говорим за нов ред, за промяна, за равенство и свобода. Те са лишени от съдържание, обаче всички ги харесват. Хората обичат да слушат за промяна, но не обичат да се променят. Ще се задоволим с няколко фиктивни движения, чийто дим е по-голям от пламъка, тъй като носят повече репутация, отколкото реално добруване. Ще удовлетворяваме любопитството и копнежите на хората, но няма да нарушаваме усещането им за комфорт.

Ново доволно ръмжене, тук-там аплодисменти, понеже не искаха да прекъсват представянето.

– С материална презадоволеност ще завладеем телата им, това е лесно. Удобството е велик господар, ще са готови да дадат всичко за него. С помощта на медиите ще овладеем словото. Ще запазим магическата сила на думите за себе си, ще държим под контрол хората чрез думи. Те бездруго вярват на всичко… – говорителят изрече това почти извън протокола, някак сам на себе си. – А най-важното, което все още ни предстои, е да завладеем идеите на хората! Не бива да пропускаме и тази сфера!

– Точно така, мисълта! – чу се подкрепящ глас.

– Ще им дадем нови митове. Дори в обикновените развлечения ще вмъкнем послания, които приличат на духовни; така ще обезценим значението на търсенето и ще направим бързият резултат да изглежда лесен за консумиране. Привидните резултати! – подчерта многозначително говорителят. – Ще проповядваме удобната духовност, ще предлагаме развитие без жертви; добре сресана духовност и глазирани с мед илюзии – така успехът ни е гарантиран. Ще омърсим истината с лъжливи послания. Ето нашата програма: Богатство – без работа! Наслаждение – без съвест! Наука – без човечност! Знание – без добродетелност! Политика – без принципи! Търговия – без морал! Поклонение – без жертва…

Публиката изрева, избухнаха бурни аплодисменти. Аудиторията се изправи на крака, за да отпразнува програмата, реакцията ѝ беше несекваща възхита. Водещият слезе от трибуната леко уморен, но със сияещо от задоволство лице. Той се ръкуваше ту с един, ту с друг от подредените в редици почитатели, докато минаваше край тях. Да, съдбата на света бе решена.