Пълнолуние, новолуние, сенчеста Луна, намаляваща Луна, Жътварска Луна, Кървава Луна – толкова много имена, но зад всички тях се крие едно и също мистериозно небесно тяло. Човек или харесва Луната и нейните фази, или не. Луната се характеризира с изменчивост, непостоянство и загадъчност; осигурява светлина нощем; понякога е осезаемо близо, друг път е странно далеч; може да е сияен диск или едва виждащ се сърп… Докато електрическото Слънце е изпълнено със светлина и като символ на разума лее творческата си магическа мощ, магнетичната Луна носи мистериозната сила на съществуването и макар да не сияе, е обвита в мистична меланхолия и с интуитивно привличане зове човека.
Приемам в себе си мистичната ти сила!
Луната е определяща в изчисляването на времето; четири пъти по седем дни правят един лунен месец, пулсиращ между крайните точки на пълнолунието и новолунието… В един сезон – това са три месеца – обикновено ни посрещат само три пълнолуния, но когато се случат четири, третото пълнолуние се нарича Синя Луна, а четвъртото в Европа носи името Розова или Цветна Луна, докато северноамериканските индианци го назовават Ягодова Луна. Луната вълнува моретата, прави жените плодовити и насища растенията със сладкия нектар на живота.
Приемам в себе си подхранващата ти сила!
Пълнолуние е – недей да гледаш само петната по пълната месечина! Пълнолунието е светлина всред тъмното небе, тайнственото око на Бога, което се отваря към света през нощта… Пълнолунието също обагря в златист цвят източния хоризонт привечер и е изненадващо да се види как изгряващият лунен диск е точно толкова голям, колкото изгряващото Слънце. Светлината на пълната Луна изпълва небето със сияние, звездите бледнеят край нея… Ала пълната месечина бавно започва да намалява, чезне от ден на ден, докато не се скрие почти изцяло в тъмнината и само един блед резен от нея остане да украсява небето. Дискът едва се откроява покрай загадъчния сърп, но за прозорливото око е видим. После тази фатална загуба на тегло се обръща, сърпът на новолунието започва ясно да расте. След най-тъмната нощ идва новата месечина. Древните са знаели, че Луната нараства с душите, които достигат до нея, и намалява с онези, които се връщат на Земята.
Приемам в себе си любящата ти сила!
Пълнолунието близо до есенното равноденствие в края на септември се нарича още Жътварска Луна. Всеки жъне плодовете на своя труд; да се надяваме, че и добрите хора ще съберат благословените резултати от своята саможертва и не толкова за себе си, а преди всичко за благото на другите.
Вдъхновителка на влюбените, спътница на нощните скитници, пълната Луна… Ако срещнеш Луната, какво би поискал от нея? Изрази мислите си – това е размисъл, медитация, молитва, това е истинска поема. Самата Луна също е поетеса – когато се налива в пълнота или когато е едва доловим диск на източния хоризонт, или когато изплува от облаците, или когато показва огромната си орбита през студените зимни нощи. А когато в среднощното небе рисува дъга около себе си в тъмното, това вече е сюрреалистична поема. То вече е истинска мистерия, в която се срещат светлината и тъмнината, черното небе, белият лунен диск и пъстроцветната арка на дъгата. Накъдето върви Луната, натам вървят и мислите ми, защото пълнолунието лее лъчите на благославящата месечина и озарява двора дори на грешния човек…