– Учителю, мога ли да попитам нещо? – промълви почтително най-малкият ученик и когато учителят кимна, продължи: – Бих искал да знам, ако можеше да избираш, какво би взел със себе си в следващия си живот? Знам, че те чака избавление, но все пак: кои са твоите съкровища?
Настъпи напрегната тишина, всички застинаха. Въпросът им се стори изключително провокативен, никой не би посмял да отправи подобно запитване към учителя. Той беше видимо изненадан, но тъй като харесваше този млад послушник и долавяше искреното и невинно любопитство във въпроса му, не възнегодува.
– Хм… моите съкровища! – премерено каза той, след което продължи по-живо: – Нека по-скоро аз ви задам този въпрос! Ако можехте да изберете три съкровища, които да вземете със себе си, кои бихте избрали?
Присъстващите потънаха в размисли, но скоро един по един заговориха.
– Аз бих взел със себе си своя светоглед, защото обичам да виждам всичко по начина, по който го виждам; след това своите близки и накрая себе си, за да не загубя това, което съм, и това, което съм станал.
– Аз бих отнесъл със себе си вярата си в Бога – щом вече е влязъл в живота ми, нека остане! После бих взел с мен желанието да служа; Той постоянно подчертава това, значи навярно е важно за Него. На трето място бих отнесъл самоироничния хумор, защото все още се смея най-добре над себе си!
– Мисля, че честността, състраданието и чистотата на мислите, тялото и действията са важни, бих взел тях със себе.
– Съкровищата, които бих искал да постигна и след това да взема със себе си, са себеотдаване, което да ми помага да следвам вярната посока, чистота на душата, която да ме доведе до правилната практика, и накрая чистота на характера, добродетелите, които все още трябва да придобия.
– Аз бих взел със себе си възвишените идеали; без идеали не си струва да се живее. Въпреки че още не го притежавам, бих взел със себе си смирението и накрая – склонността да не гледам недостатъците на другите, а да забелязвам само техните добри качества.
– Това, за което си мисля, е уверената надежда, че един ден всички ще постигнем целта си; след това многото полезни знания, които съм успял да придобия, и накрая спокойствието на ума, което идва от осъзнаването на вечния живот.
– Това, което бих взел със себе си, е родолюбието, чувството на непоколебимост, след това усмивката на моя син, защото това е толкова прекрасно чувство. И третото е Божият образ, който живее в мен. За мен това е едновременно съвсем лично и универсално…
– С удоволствие бих взел със себе си отвореността, или по-скоро откритостта, да, откритост; а след това любовта към природата, защото за мен природата е Бог вътре в нещата. И третото е моето любопитство, което ме тласка да придобия Истината.
– Моите три съкровища са моите физически характеристики, моите преживявания и слънчевата светлина – тези три неща бих взел със себе си!
– Трудно е да ги изредя така изведнъж, но считам за съкровища съхраняването, възхвалата и празнуването. Това са три чудесни съкровища, но ако е възможно, бих взел със себе си още три неща: любовта – към Бога, към моя учител и към общността; мъдростта, която според мен е любовта между Бога и човека; и накрая живота, защото той е Божието дихание.
– Аз си мисля за по-простички съкровища. Бих искал винаги да мога да различавам истината от лъжата; бих искал да стана добър човек и да остана такъв и бих искал да се отнасям равноправно към всички същества.
– Моите три свещени съкровища са следните: честност, преданост и любов; тях искам да взема със себе си!
– Мечтая да обичам Бог и никога да не се отрека от него. Бих искал и в следващия си живот да се грижа за другите и бих се радвал да споделям успехите си с останалите.
– Сериозност, вярност и посветеност на напредъка – това е моето триединство! – каза най-младият, който първоначално зададе въпроса.
С удовлетворение приемаха отговорите един на друг, всички се изказваха поред и така не три, а тридесет и три съкровища бяха поставени на масата. Не очакваха отговора на учителя; знаеха, че дори да не отвърне нищо, това не е липса на отговор. Затова се обърнаха изненадани към него, когато заговори бавно и премерено:
– Е, нека отговоря и аз на въпроса! Това, което бих искал да взема със себе си, на първо място е моят учител… – Тук той замълча за миг, ъгълчето на устата му едва забележимо потрепна, но продължи: – Второ, моите ученици и на трето място прозренията, което съм получил чрез него и чрез вас.