Всяка живинка се стреми към щастие. Западните философи мислят за щастието като за нещо хоризонтално. Например Шопенхауер, великият песимист, описва три вида щастие: лично щастие, произтичащо от самото ти съществуване и самоличност; щастие, произтичащо от притежаването на някаква собственост; и щастие, произтичащо от мнението на околните – да го наречем признание.
Обикновеният човек черпи щастие от физическо-чувствената сфера, докато интелигентният – от своето знание или от духовните резултати, съпътстващи духовното му развитие, а дори от мистичните си способности. По този път човек може да се доближи до най-висшата степен на щастие, достижимо в материалната сфера, и дори може да постигне състояние на постоянна радост.
За да изпиташ щастие, имаш нужда от връзка; щастието се проявява между участниците в дадени емоционални взаимоотношения – както в светски, така и в трансцендентен смисъл. За разлика от хоризонталната концепция за щастие на Запад, Изтокът измерва и вертикални нива на щастие: земно, небесно и трансцендентно. Където и да отведе съдбата душата, в който и да е край на Вселената, тя ще търси щастието.
Тайните учения на Индия описват вертикала на щастието. Цар Джанака и мъдрецът Ягявалкя се задълбочават в дълъг обмен на идеи. След като описва различните фази на човешкото съзнание, Ягявалкя стига и до нивото на Абсолютното Съществуване, т.е. Бог. Той твърди, че всички други създания живеят с частица от Божието щастие…
Здраве, богатство, господство над другите и изобилие във всички земни блага – това е най-голямата радост на човека. Радостта на човека, умножена по сто, е единица мярка за радостта на предците, възнесли се в небесата. Стократната радост на предците в небесата е единица мярка за радостта в света на вълшебните същества. Стократната радост в света на вълшебните същества е единица мярка за радостта на тези, които са се обожествили чрез действията си, които са придобили божествена позиция благодарение на делата си. Стократната радост на тези, които са се обожествили с делата си, е единица мярка за радостта на родените богове и на безгрешните себеовладени познавачи на Ведите. Стократната радост на родените богове е единица мярка за радостта в света на Бащата на Съществата и на безгрешните себеовладени познавачи на Ведите. Стократно радостта в света на Бащата на Съществата е единица мярка за радостта в света на Златния зародиш и на безгрешните себеовладени познавачи на Ведите. Това е върховното щастие, това е светът на живия Бог, Ваше Величество! – каза Ягявалкя.
(Брихад Араняка Упанишад 4.3.33)
Радостта на обикновения човек е да се наслаждава на земните блага. Сто единици земно щастие се равняват на небесната радост на предците. На още по-високо ниво е радостта в света на райските музиканти, след това още по-високо е светът на боговете, отговорни за действията на природните сили, свързани най-вече с ангели или митични герои. В резултат на своите благочестиви дела земният човек може да се издигне до позицията да се превърне в подобно небесно същество. Тук се появява категорията на безгрешните и себеовладени познавачи на Ведите – тоест в резултат на своите духовни практики квалифицираният човек живее в чисто състояние на съществуване и изпитва по-висока степен на щастие на по-висшите нива на битието.
Най-висшата сфера в многообразната материална Вселена е светът на Бащата на съществата – домът на онези, които чакат спасение. Златният зародиш е Вишну, Всевишният в света отвъд всички материални предели, който същевременно иманентно прониква цялата Вселена отвътре. Това е истинското мистично преживяване на Бога – светът в Бог и Бог в света. Трансцендентната сфера на Вишну е домът на най-висшето щастие и така вече е разбираемо написаното по-горе: че всички други създания живеят с частица от Неговото щастие…