Призивът лесно може да се разбере погрешно. Какво може да се смята за вест? Може би нещо ново, нещо стойностно? Дали вестта е лоша, или добра, дали съобщава за приятно, или неприятно събитие? Или може би става дума за търсене на слава, амбиция, желание да станеш известен? Да се къпеш във вниманието на другите – колко хора мечтаят за това? Но да станеш известен, е тежко бреме. Преследвайки славата, човек вече не живее собствения си живот, той е пленник на показния живот. Става заложник на опасен наркотик – вниманието на другите. И би пожертвал всичко, за да спечели това внимание.
Освен това в един карнавален свят всичко е обърнато наопаки – красивото е грозно, а грозното е красиво… В повечето случаи съмнителното и обърканото се посочват като примери за подражание, а доброто се осмива. В един изопачен свят безчестието е норма, а добродетелта – изключение.
Но поговорката гласи: всяко чудо за три дни. Знаменитостите идват и си отиват неминуемо, практически безследно. Със сигурност има безброй хора, за които никой не знае, които не са превъзнасяни от фалшивата слава, но техният принос за реда във всемира е несравнимо по-голям от този на падащите звезди.
На Изток желанието за слава се смята за нещо долно, сравняват го с магарешка урина. Значи навярно тук не иде реч за такава известност, още по-малко пък за таблоидните новини на нашето време, които са изключително изопачени и представят света само въз основа на негативите. Ако трябва да търсим новини, нека търсим най-вече радостната вест, добрата вест (евангелион), която ни уверява, че Абсолютната истина действително съществува.
Човек може да започне да търси нещо от две различни посоки: или поради липса, или поради излишък. Докато живее като жертва на светските изкушения, той се опитва да запълни своите липси, затова търси слава. Тези, които имат излишък, търсят поради друга причина – понеже искат да споделят. Ако аз търся известност за себе си дори чрез натрупване на добродетели, това пак може да е просто егоизъм и амбиция. Но ако търся известност или какъвто и да било друг благороден идеал заради собствената му стойност, тогава това вече е духовно качество.
Търси известието! – тази задача не е свързана с комуникация и познаването на културния контекст е от съществено значение за правилното тълкуване. Във философията на стоиците например единственият източник на слава и добра репутация е добродетелта. Доброто име вследствие на добродетелния живот е единственият идеал, за който си струва да се живее, и то не заради хубавото чувство, което идва от това, че си уважаван, а просто заради стремежа да следваш добродетелта, заради красотата на придържането към самия принцип. Така че всъщност не става въпрос за търсене на слава, а за търсене на източника, на произхода на славата. В обкръжение, опиращо се на здравословна нравствена ценностна система, добродетелта прославя човека, а безнравствеността го позори. Затова сентенцията е призив към добродетелен начин на живот и към развитие на здрав морален усет. Именно това трябва да търсим в себе си и в поведението на другите. По този начин отговаряме на изискването за практикуване на добродетелите; обаче не е достатъчно да идеализираме определени морални елементи, препоръчително е също така да търсим компанията на онези, които са се прославили с нравствеността си. В такава добра компания е лесно да се въздигнеш и ти.
Птиците се познават по перата, а човекът – по приятелите му. Сред вълците се научаваш само да виеш, но в компанията на орли можеш да се издигаш все по-високо и по-високо. Всеки, който не ти помага в изкачването, иска да се подхлъзнеш и да лазиш. Не следвай хора, които не вървят наникъде. Който не те прави по-добър, в крайна сметка те прави по-дребен. (Ганди)
Славата и величието в края на краищата са божествени качества, още по-точно казано, славата е богинята, свързана със сполуката. Ала истинската слава се записва във вечния свят, на земята всичко е преходно…