Познато ли ти е това чувство – глад? Повечето хора вече не го познават. Тонове храна отиват на боклука. Просперитетът, изглежда, помага да изчезнат определени понятия и преживявания, но благодарение на преяждането се появяват непознати досега цивилизационни болести.
Гладуване е да нямаш достатъчно за ядене. В този случай съзнанието ти се стеснява и в началото можеш да мислиш предимно за храна, а след това за нищо друго. Жизнените ти функции се забавят; би действал, но силите те напускат и бавно отпадаш, ако нямаш достъп до храна. Без твърда храна би оцелял продължителни седмици, без вода няколко дни, без въздух – тази странна, ефирна храна! – най-много няколко минути. Въпреки това отделяш най-много внимание на храненето, а най-малко на дишането.
Когато си гладен, при щастливи обстоятелства имаш възможност да се нахраниш. Храненето е обмен на енергия – приемаш нещо в себе си, поглъщаш част от средата си. С пот си изкарваш хляба, т.е. първо даваш, а после приемаш плодовете на труда си, т.е. получаваш. Ставаш такъв, каквато енергия приемаш: агресивен прием – агресивна реакция, чиста храна – чисто съзнание, объркани идеи – объркани мисли. Най-възвишената храна са Реалността, Истината, Красотата. Изпълвай се с Реалност, Истина и Красота – тогава такава може да стане и душата ти. А когато се храниш, можеш да изпиташ три неща: усещането ти за липса намалява, получаваш енергия и удовлетворението ти се увеличава. И в тялото, и в душата.
Но за какво са гладни боговете? Боговете се хранят с това, което им поднасят хората. Когато са гладни и жадни, те копнеят за даровете на човека. Нямат нужда от материални блага, ритуален реквизит или богати жертви. Най-благородните неща в света могат да се използват в служба на небесните същества: цветни листенца, благоухания, молитви и почитания… Каквото и да предлага човек, жертвата му има по-фино качество отвъд материалните съставки: намерението, любовта, предаността. Истинската жертва не е друго освен обожанието на Бога. Не по човешки, а по небесен начин.
Много хора знаят, други само предполагат, че залогът за личното удовлетворение на човека е удовлетворението на света, на космическия ред и на божествената йерархия. Ключът към вътрешния мир е служенето на по-висшата истина и на по-висшата цялост. Така съкровеното удовлетворение на човека е в точен и добре структуриран паралел с божествената реалност. В щастливия случай небето и земята, небесните и човешките същества си помагат взаимно и заедно служат на всемира. В неблагоприятния случай тази връзка на жертвеност е прекъсната и във функционирането на всичко настъпват смущения. Човек изпада от своята космическа роля и започва да се чувства зле.
Според свещената традиция има шестдесет и четири реквизита за поклонение: от звъна с камбана, през принасянето на благоухания, до разпръскването на цветни листенца в нозете на Бога. Един определен елемент прави официалния списък много личен – да предложиш това, което самият ти харесваш най-много. Поклонението е приношение: дар на човека към Бога… И това утолява космическия, божествения глад и жажда. Хубаво е да получаваш, но още по-хубаво е да даваш.
Веднъж в Индия един велик светец имал видение: той срещнал Добрия Бог. Светецът бил скитащ аскет безсребърник, който постел по цял ден, но дочул думите: В моето село никой не гладува! Ако цялата Вселена е селото на Добрия Бог, тогава никой в това село не бива да остава гладен – нито хората, нито боговете.