През живота си човек преминава през безброй метаморфози. Ембрионът се развива от зародишните клетки, след раждането израства в индивид, в зряла възраст му се ражда потомство, след което отново се променя по време на разложението – тялото му от живо става безжизнено. Ето защо е вярно клишето, че само промяната е нещо постоянно, тоест метаморфозата може да се счита за неизменен формиращ живота фактор.
Строго погледнато, метаморфоза означава промяна на формата; терминът се използва в определени области като биология и петрология, но също и в митологията. В биологията метаморфозата се наблюдава най-ясно в света на насекомите, когато организмът, който излиза от яйцето, дори не прилича на своите предшественици и започва да напомня на тях едва след определена промяна на формата си. Пеперуда – яйце – гъсеница – какавида – пеперуда и т.н. Така може да се очертае поредицата от промени във формата, която се връща обратно към оригинала и по този начин довежда чертата на линейното развитие обратно на пътя на цикличния прогрес. Същото може да се наблюдава и в растителния свят във веригата растение – семе – плод – семе – отново растение; или в серията човек – зародишна клетка – плод – отново човек. Този вид промяна на формата или фазата може да се наблюдава и в живота на Космоса, когато една звезда се превръща от червен гигант в бяло джудже или дори в черна дупка.
В Космоса метаморфозата се осъществява в две посоки. Едната от тях е хоризонталната метаморфоза, добър пример за която е появата на органичния живот. А за органичния живот е наличен същият набор от материали, от които са направени и небесните тела. Ето защо можем да заявим, че човешкото тяло също е от звезден прах. По отношение на физическите организми и тела великата хармония на съществуването и основополагащата истина за взаимната принадлежност се осъществяват прекрасно. Този вид свързаност може да се разглежда като хоризонтална, което следователно предполага еднородност в света на физическите явления, независимо че тази еднородна космическа материя приема множество различни форми именно чрез трансформация. Ако се вгледаме в явленията от достатъчно далеч, можем да видим тяхното единство, ала също и тяхното разнообразие и многопластовост; така картината е цялостна. Тази организация на космическата материя обхваща определен спектър на съществуването, покривайки известна сфера от безкрайността на Вселената. Отделните нива на реда и метаморфиралите форми функционират съвместно в динамичен, йерархичен и холистичен ред – дори ако понякога изпитваме дисхармония в отделните пластове.
Другата метаморфоза е вертикалната – мрежата от връзки между различните полета на съществуване. Земният свят и небесният свят, този свят и отвъдният свят… Точно както засега все още не сме изследвали оттатъшната страна на черните дупки, оттатъшната страна на метафизичните канали също изглежда непозната, дори непознаваема. Откриваме обаче и хиляди примери за вертикална метаморфоза, когато промяната на формата създава връзка между различните равнини в полето на съществуване.
Финото ти същество и твоите действия се прилепват към това, на което посвещаваш себе си в мислите си.
(Брихад Араняка Упанишад 4.4.6)
Трансформацията между човешкия род, животните, растенията и неодушевените предмети може да се осъществи във всяка посока: от цвете в човек, от човек в животно и т.н. Промяната обикновено настъпва чрез намесата на външна, по-висша сила като благословия и награда или като наказание и отмъщение. Тези въздействия често се случват индиректно или автоматично, например преследвайки елен, човек се превръща в елен; или даден предмет придобива магическа сила.
Цирцея например преобразява хората на Одисей в свине, жената на Лот се превръща в стълб от сол, а във фолклорната поезия погребаните влюбени израстват в преплетени розови храсти. Това са само три примера от безкрайния океан на вертикалната метаморфоза, но те показват трите основни измерения на промяната: генетичните, хронологичните и митичните аспекти.