Кое е по-важно в мантрата – смисълът или звуковата вибрация? Можем ли изобщо да говорим за по-важен аспект при свещените текстове? Всички аспекти са еднакво важни може би от различни гледни точки, а по-висшият синтез на тези аспекти води до по-пълното им разбиране, до познаване на тайните на мантрите, както и до целта им – освобождаването на човешкото съзнание.

Независимо дали става въпрос за мистично литературно произведение или за мантри, звуковите вибрации имат различен ефект върху различните нива на човешкото съзнание. Четирите аспекта на звука са свързани с четирите състояния на съзнанието.

В будно състояние умът е насочен навън, сетивата извършват своята възприемаща дейност, а това е всеобща за всички хора функция и затова се нарича универсално състояние на съзнанието. То включва произнесения говор, външните звуци, свързани с органите на гласообразуването, речевите способности, артикулацията и речта като цяло.

По време на сън умът е насочен навътре. Само вътрешното сетиво, умът, е активно, останалите сетива почиват. Тази фаза се нарича лъчиста. Това ниво на съзнание е свързано с междинния или сънувания звук. Той вече не е трептене във въздуха, а мисловна, умствена дейност, свързана с разума.

В състоянието на дълбок сън без сънища спящият не изпитва желания, нито сънува, но съзнанието му може да осъществи мистично общуване, поради което името на тази фаза е познавателна. С това ниво може да се свърже един още по-фин аспект на звука, а именно концептуалното значение. Думата и обозначаваното от нея понятие са неделими, което създава едно потенциално състояние. На третото ниво „знаещата” душа може да придобие по-високи когнитивни способности и да получи божествено виждане.

И накрая, четвъртото състояние на съзнанието е трансцендентното ниво, когато интелектът не е насочен нито навътре, нито навън, но според духовното си прозрение човешката душа възприема Върховния. Това е самадхи, състоянието на транс. С него е свързано най-високото ниво на звука, най-висшата равнина на речта, чистата трансцендентална звукова вибрация, проявлението на Бога в звук. Трансцендентните мантри произхождат от това ниво, но тяхното влияние се усеща на всички нива. Използват се различни методи за повтарянето на мантри: от безмълвна медитация до тих шепот, от песнопения на свещени текстове до медитативно пеене, придружено от музикални инструменти или енергични шествия, съпроводени с песни и танци.

Мистичният текст – независимо дали е мантра, или майсторско литературно произведение – въздейства на няколко нива. Първичното впечатление е биологичният, физиологичният ефект, стимулирането на слуховия център. От гледна точка на преживяванията, ефектите, преобладаващи тук – динамика, ритъм, жужене, музикален или гласов съпровод и други – могат да бъдат възприети директно от всеки. Второто впечатление е менталният ефект, промените в емоциите и настроението, които могат да бъдат усетени дори без интелектуално разбиране. Това може да е вид самоотпускане или дори стимулация, която въздейства на физиологично ниво и може да бъде измерена – например с промени в кръвното налягане, мозъчните вълни или сърдечния ритъм. Третата фаза е когнитивното възприятие, когато човек разбира и тълкува смисъла на текста. В някои случаи разбирането подпомага преживяването, в други случаи тъкмо обратното – съзнателното опериране пречи на емоционалното преживяване. И накрая, четвърти е механизмът на духовното въздействие, което, резонирайки с чувствата на човека, се развива според идеята и мистичния смисъл на текста и или подсилва практикуването на медитацията с материала на преживяванията, или прави осезаема представата за усещането на Бог на абсолютно ниво.

В буквалното значение на мантрата или който и да е свещен текст съществува физическата звукова вълна, а отвъд нея е метафизичната вибрация, която предава по-висшата реалност. Затова освен значението на звука важни са духовният тон и качеството му. С подходяща настройка човек се отваря за по-висшата реалност и по-висшата реалност се отваря за човека.