Ако вече сме намерили добрата вест, следваща от добродетелния начин на живот, нека прославим нейния източник! Добродетелта е върховният идеал, тя е основният принцип, който задвижва, съживява и поддържа всичко живо. Добродетелта не е друго освен призванието на човека, връзката между вселенския порядък и човешките постъпки. Следвайки добродетелта, дори и в най-простото действие проблясва редът на всемира.
Призивът подканва към подобаващо прекрасно отношение. Според Платон философията е науката на възхищението, но ние няма да спрем до възхищението. Добродетелта е идеал, достоен за уважение, и основно мерило, което да се следва; ние я подхранваме, като я прославяме. С други думи, не безчестието трябва да се изтъква, не грешките да се разобличават, а да се възхвалява добродетелта. Тлеещата жарава трябва да се подхранва, тогава огънят ще се възпламени. И в огъня на добродетелите, да се надяваме, ще изгори цялата шлака и ще се осъществи пречистването.
На въпроса защо хората се държат безобразно, Платон отговорил, че вероятно защото никой не им е казал кое е правилното поведение. Ако познаваха верните стандарти, те биха ги следвали. Можем да кажем, че Платон е бил мечтател идеалист и че в днешно време хората са готови да хвалят само собствените си „добродетели”. Възхваляването на добродетелите на другите не е стратегия за общуване, а духовна черта.
Ако добродетелта е благороден идеал, тогава прославянето ѝ е още по-благородна практика. Възхвалата е признание, почит, служене към идеала. Редом с това е и специфичен начин на отношение към реалността освен изучаването, загрижеността, анализа и доказването.
Религия без мистерия…
Разсъждавайки върху божествените мистерии, запази смирението на сърцето си, благоговението на мислите си и светостта на душата си. Не опозорявай философията с обърканост, логиката с необоснованост, здравия разум с пренебрегването му. Приеми това, което не можеш да докажеш, повярвай в това, което не можеш да разбереш, а в което не можеш и да повярваш – възхищавай му се, обичай го и го следвай. Така невежеството ти ще бъде разсеяно от вярата ти, съмненията ти ще бъдат погълнати от уважението ти, а вярата ти ще бъде твоя сигурност, тъй както вярваш на очите ти. Изгаси собствената си малка свещица и ще видиш сияйното слънце на добродетелта. (Джереми Тейлър, английски епископ, 1613 – 1667).
Каква фантастична идея – да се съгласиш с нещо, което не можеш да докажеш! В продължение на векове с пълна убеденост ние се доверяваме на своето недоверие, което възхваляваме като единствения правилен метод за изследване. Отвъд разбирането обаче стои вярата като начин за духовно виждане; а това, в което човек не смее да повярва, нека му се възхити, обича и следва! Революционен подход. Да обичаш недоказуемото – какви перспективи на познанието! Това е истинската философия, истинската любов към мъдростта. Идеята, формулирана преди почти половин хилядолетие, е все още изненадващо нова и днес.
Най-добрата прослава на добродетелта е нейното практикуване. Високите идеали могат да бъдат възхвалявани най-красноречиво, като ги практикуваме. Ако няма публика за нашите действия, добродетелите трябва да се практикуват и тогава, а ако има – още повече заради отговорността пред другите. С това добродетелта се увеличава, обогатява се и самият човек.
Обратно, ако ругаеш добродетелите, не им вредиш. Ако ругаеш добродетелните, също не им вредиш. Ако не славиш добродетелите и добродетелните, няма да има полза за теб. Ако ги прославяш обаче, ще има полза и за теб, и за добродетелите ти, и за този, който те слуша.