Сърдечният лотос

Лотосът е цветето на Изтока. Известни са два вида лотоси – индийският (Nelumbo nucifera) и египетският (Nymphaea lotus). И в двете култури растението е свещено. В Индия е символ на Ганг, а в Египет – на Нил. Египетският лотос е посветен на Озирис и Изида и е символ на плодородието и изобилието.

Самият лотос е индийско растение, символ на идеална чистота и духовно съвършенство. Напъпилият лотос изобразява състоянието на света преди сътворението, а разцъфналото цвете е олицетворение на проявения свят. В хиндуизма това е един от атрибутите на Вишну, с който той благославя своите поклонници, и се смята, че лотосови цветя са поникнали от почвата в следите от първите стъпки на Буда непосредствено след просветлението му.

Цветето лотос е символ на една от най-съвършените асани в йога (поза лотос); отделните чакри също са изобразени като лотосови цветя с различни цветове и брой венчелистчета. Вътрешното пространство на мандалите също е съставено от пояси лотосови венчелистчета, което подпомага фокусирането на вниманието.

Лотосът е знак за добри намерения, мир, щастие и благоденствие и ни напомня за преодоляване на нежеланите черти от характера, защото, макар да израства от калта, цветчето му винаги се издига над водата. Оттук и едно от имената му: роден от калта (панкаджа). Многобройните му разновидности отварят венчелистчетата си при пълнолуние или при изгрев на Луната; лотосовото цвете падма е една от стрелите на бога на любовта, но може да бъде и бойна формация, скъпоценност, много голямо число или рожден белег. Освен това то е и названието на оловото, на една от чакрите в горната част на тялото, а дори на един от начините за полов акт.

Лотосовото цвете е и популярен поетичен израз. Лотосовото листенце е метафора за големи, удължени, изтеглени очи. А терминът „лотосът на сърцето” може да се счита за почти неизменна фраза в мистицизма на йога. Душата живее в лотоса на сърцето, чиито венчелистчета са домове на специални качества.

Списъкът от Нарада Паривраджака Упанишад изброява добри страни на човешката природа, насърчаващи духовното развитие, но включва и съмнителни, дори неблагоприятни от духовна гледна точка аспекти. Интересна е символичната стойност на качествата, съответстваща на венчелистчетата според основните географски посоки. Изтокът е посоката на добродетелта (дхарма), а северът е домът на спокойствието. В Индия изразът „потеглям на север” е синоним на духовно усъвършенстване: този, който е поел на север, загърбва света и се посвещава на Бога. Западът е домът на развлеченията – интересно, едно от основните занимания на днешното хедонистично западно общество е преследването на индустриални забавления. Южната географска посока, наред със съседните хоризонти, дава подслон на отрицателни качества, неблагоприятни за духовното развитие. А което е най-интересно: в центъра, в самата сърцевина на лотоса, в плодника му се намира едно особено човешко качество – саморефлексията.

По този начин космологичният символ, помощното средство за фокусиране на вниманието и съзерцанието и сърдечният трон на вярващия, пречистен в медитация, са три символични аспекта на лотоса, които се отразяват един друг на съвършеното ниво unio mystica – мистичното единение.