– Щастието отминава и след него идва страданието. Страданието също отминава и го следва щастието. Е, кое ще изберете, щастието или страданието? – запита учителят озадачената публика. Слушателите му изпървом се засмяха, ала сетне се смълчаха. Каквото и да избереш, ще сгрешиш. В кръговрата на живота всичко се променя, редува се и в крайна сметка върви към разложение.

Според философията на йога страданието е неизбежна част от материалното съществуване и има три източника.

Предопределените страдания са космически фактори, произтичащи от нарушаване на реда в природата, като например природни бедствия или обичайните последствия от метеорологичните условия.

Втората категория страдания са тези, които са причинени от живи същества. И това не се отнася само до нападение от тигър или комари, но и до човешките взаимоотношения, защото най-големите радости, както и най-големите страдания изпитваме в общуването си с хората.

И накрая, третият източник на страдание сме самите ние; изворът на соматичните и психичните проблеми са тялото и умът.

Макар източният мироглед да смята, че животът от онтологична гледна точка е изпълнен със страдания, хората там все пак обичат да живеят; и дори да изпитват трудности и превратности в живота, изживяват ги щастливо или поне много по-балансирано. Пример за това бе цунамито в Шри Ланка, когато по един наистина трагичен начин приливната вълна помете прехраната и дори роднините на цели семейства; но най-озадачени останаха психолозите от групата на европейските медици, защото хората не се нуждаеха от посттравматично лечение и психиатрична помощ. Тяхната хилядолетна вяра и култура им бяха помогнали да преживеят шокиращите събития. Това като че ли подсказва, че въпреки все по-задълбоченото западно разбиране на детайлите Изтокът все още притежава визията за цялостната картина, всеобхватното осъзнаване, където и радостта, и болката имат своето място.

За разлика от това, една от основните движещи сили в западния свят е комфортът; ние прилагаме всевъзможни хитрини само и само да направим живота си по-удобен. Създали сме една цивилизация на комфорта, която обаче е съпроводена от култура на неудовлетвореността.

Светогледът, вярата, мъдростта със сигурност имат роля в това, че в други части на света даже мизерните условия на живот се понасят мъдро, достойно и дори щастливо. Всеки човек има нужда от такъв мъдър подход. Разбира се, не е все едно дали сме ръководени от глупаво примирение, или от признаване на неизбежността на съдбата. Казват, че който се противопоставя на своята участ, ще бъде пометен от нея, докато който ѝ се покорява, ще постигне целта си.

Точно както не можем да видим ясно висящата на стената картина, ако сме твърде близо до нея, както и ако сме твърде далеч, по същият начин трябва да гледаме и на нещата в живота си, включително и на страданието, от нужната дистанция. Толкова много зависи от избора ни на гледна точка. Според тибетските учения можем да лекуваме болката и страданието си например чрез медитация. Докато си представяме страданията на другите човешки същества или цялото страдание в света, ще осъзнаем не само относителността на своите чувства и преживявания, но и прагът на състраданието ни ще се повиши, благодарение на което ще станем по-малко чувствителни към собствените си тегоби. И това психическо лекарство няма странични ефекти, най-много да започнем да се справяме по-добре с нещата в живота си.