Как виждам света? Ами както са ме научили да го виждам. Образованието всъщност не е манипулативно, а открито влияние върху съзнанието. От тази гледна точка то е искрено и прямо, тъй като се стреми да промени начина на мислене на човека. Ала като вкарваш хората в определени модели на мислене, ти всъщност стесняваш духовния им хоризонт. Образованието в действителност е възпитание, нещо повече, приучаване към нещо. Не можем да твърдим, че то не е необходимо, защото начинът на мислене, начинът на представяне на света е много важен фактор. И въпреки това изглежда, че с тази зададена схема интелектуалното пространство се ограничава до един стеснен кръг. Подобно на магическия тебеширен кръг, от който злото не може да се измъкне, така и мисълта не може да се измъкне от приетите рамки, докато не намери подходящото средство за освобождаване на съзнанието.
Ето защо е правилно да се каже, че всеки живее в свой собствен мисловен свят, че съзнанието му предопределя неговото съществуване и че всеки вижда все същия свят по начина, на който са го научили, тоест според собствената си обусловеност. Ако течението хлопне някоя врата в една кооперация през нощта, стреснатите жители реагират според състояние на съзнанието си. Изплашеният старец ще си рече: Крадец!, пожарникарят: Газова експлозия!, а учителят по музика: Сол мажор!
Обикновено ние не сме наясно със собствените си мисловни шаблони, а и как бихме могли да бъдем? Окото вижда външния свят, но не може да види себе си. За щастие, съзнанието има по-широк кръгозор и притежава уникална способност да изследва и изучава самото себе си – това е саморефлексията. Чрез своя инструмент, осъзнаването, съзнанието е способно да хвърля светлина върху обектите от външния свят, както и върху самия изучаващ.
Въпреки това е изключително трудно да се излезе от заучения и възприет начин на мислене. Само великите личности успяват да сторят това. Все пак налице са някои помощни средства. Едно от тях е езикът. Казано е, че езиците, които са силно символични, богати на метафори и склонни към алегорични формулировки, също имат освобождаващ ефект върху начина на мислене. По-точно казано, те също очертават определен начин на мислене, но по-широк от предишния. Метафоричната реч е много образен и красноречив изказ, заслужава си да се замислим върху нея. Една такава фраза предава посланието по-ясно от цял трактат с много страници: да стоиш с празни ръце, да хванеш нозете на Бога, червен като божур…
Друг инструмент е традицията. Актуалният начин на мислене винаги отразява конкретната епоха, докато традицията представя и предава един архаичен, а в идеалния случай и вечен начин на мислене. Дадена непозната досега за нас духовна традиция може коренно да промени начина ни на мислене.
„В края на юни, в първите дни на юли, започнах да разбирам философията на Веданта и това е моята четвърта революция. (…) Чел съм я и преди, но не я разбирах…” (Геза Гардони: Таен дневник, 1920.)
И накрая, още един инструмент е самото съзнание, или по-точно едно негово специфично средство и приложението му: медитацията. Категорично трябва да заявим, че медитацията не е когнитивна или интелектуална дейност, а метод, водещ до едно променено състояние на съзнанието, в което човек успява да преодолее своите физически и умствени ограничения. Може да достигне до саморефлексивно, съзерцателно състояние или, в случай на пълен успех, до просветление и свързване с божественото. Това може да доведе до истинска духовна свобода, вече неповлияна от образование, семейство, общество, медии и милиони други фактори, въздействащи на ума и манипулиращи съзнанието. Но за това трябва да се избавим от предходното влияние и да подчиним съзнанието си на едно по-чисто, по-възвишено въздействие. Това е възможно.