Кое е по-силно, светлината или сянката? Сянката никога не може да призове светлината. Тъмнината не може да покрие светлината, но липсата на светлина извиква тъмнината. Където има светлина, ще има и сянка, но където има тъмнина, там няма светлина.
Земята и цялата Слънчева система живеят в магията на светлината. Мистерията на светлината е универсалната религия и духовната основа на човека. В светлината той почита живота, великата тайна на съществуването; светлината е Бог, светлината е всичко. Светлината е привлекателна, тя разкрива всичко в истинските му цветове. Външната светлина е символ и на вътрешното просветление. Червеното поле на древния унгарски флаг напомня за златния Слънчев диск.
Ако се обърнеш към светлината, сянката ти ще остане зад теб; затова никога не обръщай гръб на Слънцето, защото тогава сянката ти ще пада пред теб и нея ще трябва да следваш. Сянката е знак, предупреждение; в повечето случаи я свързват със злокобни образи и страхове.
Легендарният или пък живял в действителност учител Лао Дзъ казал на учениците си:
– Ако извикаш силно, ехото на думите ти също ще отекне силно. Ако говориш тихо, ехото на думите ти ще е слабо. Ако си висок, сянката ти ще е дълга, ако си нисък, сянката ти ще е къса.
Приятелството и раздорът са двата отгласа на делата, а любовта и омразата са двете сенки на делата. Ако се държиш приветливо, ехото на действията ти ще бъде приятелство; ако си жесток, ехото на действията ти ще бъде раздор. Ако поведението ти е мило, сянката на постъпките ти ще е любов; ако се държиш подло, действията ти ще са засенчени от омраза.
В такъв случай сянката творение на светлината ли е? Не е ли вярно, че след тъмнината идва светлина? Трябва ли да кажем, че със светлината идва и тъмнината? Тъмнината е противоположност на светлината само в отделеното, отчуждено съществуване. Няма сянка до божествената светлина. Тъмнината няма положително, самостоятелно съществуване. Тя най-много може да се нарече липса на светлина, въпреки че светлината е способна да извлече кълна от семето. Тъмнината е робство, светлината е освобождение. Светлината може да избяга от тъмнината, но сянката не може. Вярно е, че и светлината не може да избяга от себе си…
Първата стъпка, която можеш да направиш, е да се обърнеш към светлината и да се опиташ да останеш в нея. С течение на времето светлината ще те пречисти, ще отмие всичко фалшиво, всичко, което би било пречка или би предизвикало пречупване на светлината. Когато най-сетне успееш да станеш кристалночист, не ще хвърляш вече сянка. Оттук освобождението вече е лесно. Само при такава степен на чистота, изцяло в качеството на добротата, можеш да си в крак със светлината.
Ако успееш да достигнеш скоростта на светлината, т.е. ако успееш да станеш светлина, ако се пречистиш съвършено, тогава времето спира, вечността е тук. Мигът се разгръща, пространството се трансформира, оковите на кармата се разкъсват, светлината на сияйната ти душа блясва в първоначалното си великолепие. Но кой ще успее да постигне физически невъзможното, скоростта на светлината? Добър въпрос. Мъдреците казват, че за бягство към чистотата са достатъчни 2/3 от скоростта на светлината, което е почти числото 1.618 на златното сечение. Но и за тази скорост е нужно чудо, физиката не помага. Наистина не помага, само че отвъд физиката има метафизика. За да продължиш напред, е необходима изключителна инвестиция: всичко, което си насъбрал, разбрал и усвоил, ще трябва да изложиш на риск, за да продължиш нататък. Да рискуваш всичко. Тези, които упорстват в своите практики, рано или късно ще ги споходи благодатта. А чудото е възможната сила на човека. Светлина навън, сияние отвътре! Пази ме в светлината, Сияние!