Всяка интелектуална система се опира на четири основни принципа: 1) теорията е основата, 2) представянето на учението е същината, 3) чистотата е силата и 4) полезността е принципът.
1) Теоретичната основа формира фундамента на ежедневието. Но на все повече и повече от нас – и с право – им липсва да видят истинския житейски пример зад празните думи. Всяка теория, която не е подкрепена на практика, вече е невалидна; това е съвсем логично изискване, защото практиката е доказателството, че теорията е вярна. Теорията и практиката, теорията и приложението ѝ се предполагат взаимно. Задачата на теоретичната основа е да формулира произхода на човека и всемира, практическите начини за себеосъществяване и духовните перспективи и цели. Необходимо е те да бъдат кодифицирани, но не със скована непреклонност, а с гъвкава приспособимост. Твърдото вътрешно ядро е устойчивостта на теоретичната основа – стабилност, произтичаща от дисциплината, от ясната осъзнатост и допълнителните духовни добродетели; докато гъвкавата външна обвивка е способността да се адаптираш, без да изгубваш от поглед същината. Целта не е да се оспорва и променя, а да се създаде все по-ясно съгласувана и жизнеспособна система.
2) Представянето на учението не означава обръщане на хората във вярата, а осигуряване на достъп до чистия извор, от който всеки да може да черпи. Представянето на учението е част и катализатор на един кръговрат, обезпечаващ потока на духовните сили. Безкористното споделяне е ключът към истинския духовен успех. Възможно е някои школи на мисълта, учители или движения да придобият голяма популярност, но зад евтината слава често се крие фалш. Външният успех в много случаи е придружен от вътрешно разложение. Докато кристализира структурата на външната рамка, в същото време вътрешният ред и дълбочина се развалят. Следователно автентичната информация не е евтино популяризиране. Нивата са следните: най-широкият обхват са житейските съвети; сетне има по-конкретно обяснение на философската система за тези, които се интересуват от нея; а има и предоставяне на подслон и осигуряване на ангажираност. С нарастването на интензивността на общуването кръгът се стеснява; а колкото повече интензивността се увеличава, толкова повече духовни сили се генерират в най-тесния кръг и се излъчват оттам.
3) Чистотата носи неустоима сила. Може би това е единственият фактор, който тъмнината не може да завладее. Човек трябва да знае обаче какво е истинска чистота. Външната чистота е хигиената на тялото, която може да се осигури чрез миене и чисто поведение; вътрешната чистота е умствена, културна и интелектуална чистота, която се осигурява от култивирането на по-фините способности на човека: а) нравствен живот и чистота на мислите; б) изкуства, пеене, музика, материална култура; в) изучаване, размисъл, преценка и накрая, г) ключът към най-висшата степен на духовна чистота е медитацията, духовните практики и търсенето на божествено преживяване. Непорочност, вярност, смирение, послушание, любов и много други духовни качества подхранват силата, произтичаща от чистотата.
4) Полезността не означава търсене на изгода. Трябва да се върши полезна работа, дейност, която създава ценности, така че животът да не бъде напразен, а действащият божествен принцип, който се активизира в човека, да се разгърне във възможно най-добра посока и да му помогне да се развие най-пълноценно, както и да бъде от духовна полза за другите, а в крайна сметка да създаде условия за един живот в прослава на Бога. Ключът към победата над себичността е да практикуваме смирение и да наблюдаваме преходността – това усилва осъзнаването на вечността. Такава е будистката практика за правене на пясъчна мандала, която се създава в продължение на няколкоседмична всеотдайна работа, съпътствана от сложни ритуали; а сетне, когато приключат, просто я измитат, тъй като всичко е преходно. Но не е нужно да ходите до Далечния изток, за да усетите преходността и постоянството – достатъчно е да помислете за събирането на съчки. Човек събира дръвца месеци наред, а само на няколко пъти всичките изгарят в огъня… обаче дават топлина. Следователно принципът за полезността се изпълнява чрез култивиране на постоянното.