– Този свят е преходен, но отвъдният е непреходен, нали? – попита ученикът и учителят му кимна.
– Луната е една от портите на небесата. Според легендата, след като напуснат земното битие, душите стигат на Луната, вследствие на което тя започва да расте, а когато си тръгнат оттам или се върнат обратно на Земята, Луната изтънява. Въпреки че портата на небесния свят нараства и намалява, тя все пак изглежда постоянна, а не мимолетна, каквито са всички елементи на земното съществуване.
– Всичко ли е преходно на този свят? Преходността ли е единственото сигурно нещо във всемира?
– Опитът показва, че светът върви към разложение; от друга страна, в човека живее желанието за един вечен свят, за една нетленна сфера. Нека не споменавам сега за тези, които вярват в неизменността на унищожението, въпреки че и това е вид безкраен хоризонт.
– Нима тогава може задгробният живот да е вечно унищожение?
– От гледна точка на времето, и обещанието и заплахата изглеждат вечни, поне в сравнение с твърде краткотрайното земно съществуване. Вселената включва земната сфера и всички свързани с нея явления, докато отвъдният свят е разделен на две части: небесната сфера над земята и подземния свят.
– Мога ли да ги нарека рай и ад?
– Концепцията за отвъдния живот се корени в древни архетипи. Образът на тройната Вселена е често срещан във великите златни цивилизации. В Египет богинята Нут е господарката на небесния свят, средният свят на въздуха принадлежи на Шу, владетеля на светлината, а долният свят се управлява от Геб. За гърците северният небосклон е раят, обиталището на боговете начело със Зевс, поясът между тропиците на Рака и Козирога бележи орбитите на планетите под управлението на Посейдон, а южното небе е подземното царство на Хадес, мястото на страданията. Според християнската терминология раят, земята и адът са съответно местата на Бог и спасените; на човека и на Сатаната и прокълнатите. В Китай небето е най-висшето начало, земята е междинният свят на петте поднебесни региона, а подземният свят се намира някъде между севера и запада.
– Но къде да търся моята вечна сфера? Какъв е светът, към който ме водиш?
– Някои си представят живота в отвъдния свят, или по-точно в по-висшия свят, като царство на изобилието, където душите се наслаждават на всички земни блага; други смятат, че е свръхсетивно състояние, противоположно на земното. Но ти си прав, трябва сам да намериш собственото си спасение. Това е великата задача за човека.
– Къде да го търся?
– Не искам да те уча за страшния ад или за леснодостъпния рай, обещаващ земни блага. Убеден съм, че вечността е единствената реалност, от която виждаме само разпокъсани фрагменти. Картините за адските мъчения и за райските удоволствия са разказани от „свидетели”, които не са могли да разтълкуват по различен начин усещанията. Популярните видения в средновековната литература са такива. Твоята задача е да се стремиш с просветление, с дълбоко разбиране и силна вяра към онази хармония, която не носи печата на преходността. И тази всевечна сфера може и да не е толкова далеч, колкото си мислиш…
– Небесното царство…
– Да, небесното царство е едновременно и място в близост до Бога, и ниво на съзнание, високо духовно състояние; двете не се изключват взаимно. Ритъмът на живота и смъртта, на редуващото се пренареждане на проявлението, не засяга метафизичния божествен регион, където царува вечното и непреходно възхитително настояще. Безгрешните пречистени праведници, достигнали своята свръхестествена висша цел, се радват на най-съвършеното щастие, състоящо се в съзерцаване на Бога и в любов към Бога. Това състояние е безкрайно, но не чакай благословиите му само в отвъдния свят, живей и тук в този дух. Човек постига такова съвършенство, каквото практикува и тук. Бъди устремен…