Свободата е харесвана идея. Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата! (Шандор Петьофи). Какъв искрен, младежки плам, какъв страстен израз на вечните емоционални и волеви нужди на човека. Свободата му обаче завърши с борба и поражение, а любовта му – с кончина…
Философията е по-предпазлива по въпроса за свободата. Глупецът си мисли, че е свободен, умният знае, че свободата му е малка, но мъдрият намира тесния път, водещ към истинската свобода. И така, как да гледаме на свободата?
Свободата не е свободия, а по-скоро възможност и отговорност. Всеки, който говори за свобода, по необходимост говори и за принуда, защото свободата има своите правила.
Смята се, че всеки се ражда на този свят под влияние на илюзията, победен от двойствеността на желанието и омразата. Ето защо човек не може да се счита за свободен, отдавайки се на тези желания или воля, дори и самият той да вярва в това. Този вид свобода всъщност е невидимо робство.
Според Шопенхауер волята е първичната енергия, която движи света, докато според древните гърци предопределената съдба управлява хода на събитията. Съдбата е непобедим божествен закон в хармония с природата на всемира, под влиянието на който бъдещите събития се преплитат с историите на миналото и с настоящето. Нишките на съдбата са изтъкани от мойрите, в чиято работа дори боговете не могат да се намесят. Лахезис раздава съдбините, говори за миналото и спуска преждата, Клото преде нишката на съдбата и говори за настоящето, докато непреклонната Атропос говори за бъдещето и тя е тази, която прерязва нишката на съдбата.
Къде тогава е свободата на човека? В трагедиите на съдбата предопределената орис надделява безмилостно и с неудържима сила. Това е неотменимата принуда на съдбата, израз на механичната връзка между нещата. Обратното на неизбежната участ е вярата в провидението и в човешката свобода.
Според гърците най-високото ниво на провидението е висшата божествена грижа и воля за благото на всички, това е най-добрата и най-красивата подредба на божествените неща и в същото време е създателят на съдбата, защото съдбата се съобразява с провидението, но провидението по никой начин не се развива според съдбата. Вторичното провидение – това са действията на божествата, обитаващи небето, законът за функционирането на Вселената и редът на преходните неща, съществуващ паралелно със съдбата. И накрая, провидението от трети разряд, което е включено в съдбата, е действието на земните демони, бранещи и пазещи човешките постъпки – това е редът на светските закони.
Тогава къде е човешката свобода? Да не говорим за физическите ограничения, психологическите нужди или емоционалната уязвимост – без въобще да споменаваме за причинно-следствената система на кармата или предопределението – съществува ли изобщо каквато и да било свобода?
Човекът по някакъв начин е частица от всемира и изпълнява отредената му задача. В негови ръце е да реши какво да прави – така че свободната воля съществува; но както и да реши, то ще послужи на задачата, която му е отредена – с други думи, не съществува свободна воля.
Гьоте го е казал прекрасно: „Ако човек размишлява върху вечността на мирозданието, той не може да си представи друга участ, освен че и душите споделят Божията радост като сили, щастливо сътрудничещи с Него. На тях ще бъде поверена задачата на сътворението. Човекът не е нищо друго освен диалог между Бога и природата и този диалог със сигурност е с по-възвишен и по-благороден характер на други планети”.
Божествената воля, или по-точно благодатта, действа в човека не толкова чрез свободната воля, а по-скоро в самата свободна воля. Не се поддавай на заблуда! Не живей в илюзията за свобода, а в самата свобода…