В мрежата на метафизичното съзнание всичко е свързано с всичко останало. Следователно нищо не остава без последствия, всяко действие има фин отпечатък, дори всяка дума и мисъл се вплитат в тази невидима система, предизвиквайки нови последствия.
Познаването на законите, по които действа Вселената, изисква високо ниво на духовност. Постоянен фокус, стабилно състояние на съзнанието, вникване в същността на нещата, овладяно поведение в синхрон с великите закономерности… Не става въпрос за принудително следване на правила, защото благородната идея на всемира по положителен начин властва в човека, предопределя живота му и управлява постъпките му. Отговорният човек решава и действа въз основа на ценности, а не на интереси. Това е въпрос на мироглед. Освен това неумението да разпознаваш закономерностите, не те освобождава от последствията.
От духовния център светът изглежда по различен начин, отколкото от някоя отделна гледна точка; животът може да бъде подреден по различен начин, съществуването може да бъде тълкувано по различен начин.
Великите цивилизации в древния свят са гледали към миналото, но в какви перспективи! Австралийските аборигени говорят за своята култура на триста хиляди години, Азия мисли в обхвата на хилядолетия, а Европа – на векове. Класическите златни цивилизации на древността са изживявали настоящето от гледна точка на миналото, тяхното актуално настояще е било последователно продължение на славното им минало. Това е довело до по-малко динамични общества – а и защо ли им е трябвало да са динамични? Традицията, закономерната приемственост и редът не изискват фундаментални промени.
Днешните западни общества се определят спрямо бъдещето, те живеят от бъдещето. Не само в смисъл че вече са изконсумирали собственото си бъдеще и живеят на кредит, но и в смисъл че живеят с надеждата за по-добро бъдеще – че днес все още има страдание, но утре вече няма да има. Прогнозите от изследванията през 60‑те години обещаваха безплатни енергийни източници до няколко десетилетия, победа над всички болести и безсмъртие след две хилядната година. Вместо това последва скок на цената на петрола, вирусни инфекции и смърт. До средата на всяка година консуматорските общества на практика изразходват ресурсите, които биха произвели отново в продължение на една година – това също е заем, който никога не може да бъде изплатен. Този решителен стремеж към власт и комфорт доведе до силни, динамични общества. Днешната цивилизация – и човекът в нея – винаги иска да постигне нещо, което ще я направи по-добра, само дето не става по-добра.
А ако се вгледаме как индивидуалният човек се отнася към своето минало, настояще и бъдеще, стигаме до изненадващ резултат. Мнозинството от хората живеят безотговорно, сякаш законът на преходността не се отнася за тях. Този начин на мислене нито взема в предвид бъдещето, нито се занимава с миналото – което означава, че не го е грижа и за настоящето. Неразгадаемо бъдеще, отричане на преходността или замечтано изкривяване на миналото – за много хора това е, което изпълва настоящето. Миналото на някои хора е толкова пластично, че бъдещето им е невъзможно да се предвиди.
Според Цицерон онзи, който не познава миналото, не може да разбере настоящето, нито има как да изгради бъдещето. За да имаш по-пълна представа за света, трябва да гледаш едновременно в миналото и в бъдещето, макар нито едно от двете да не съществува. Не се страхувай от бъдещето и не забравяй миналото си. Ако имаш избор, нека над теб падне сянката на бъдещето, а не тази на миналото. Не поемай бремето на миналото, а уроците му. Епикур казва за бъдещето: „Бъдещето не е изцяло под наш контрол, но не е и изцяло извън наш контрол”. Човекът е сътворец на собствената си съдба. Но всичко в света е преходно – и това твърдение, изглежда, е вечна истина.
Затова човек или цивилизация, имащи духовно виждане за същността, независимо дали гледат назад или напред, не извеждат своето съществуване нито от миналото, нито от бъдещето, а от вечността. Най-висшето призвание е отражение на духовната формула, защото на равнището на духа никъде не е периферия, навсякъде е център.