Огънят придружава човека в най-важните събития от живота му: в огнената страст на зачатието, в родилните мъки, в блясъка на венчалната свещ – тъй като пламъкът на сватбените свещи привлича плодовитостта – и в изпепеляващия огън на кладата на смъртта. Пътят на човек преминава от един огън към друг: той се ражда в пламъците на любовта и изгаря в пламъците на погребалната клада. От жив към мъртъв – трансформацията се символизира от погребалния огън: тялото е преходно… Но святата енергия на изпепеляващия огън подпомага душата, освободена от безжизненото тяло, в по-нататъшното ѝ пътуване към вечността.
Движещата сила на инстинктите е двустранна, защото желанието за възпроизвеждане е изключително силен биологичен импулс, но раждането неминуемо води към преходността. Майките и бащите умират, последвани от децата си. Светът и животът в него въпреки репродуктивния импулс се движат към своята кончина поне в материално отношение.
Опитвайки се да намери смисъла на собственото си съществуване, човекът копнее за топлина, поради което се нуждае от опиянението на любовта и размножаването, чрез които се стреми да отрече преходността. Затова обича топлината на дома, който често се превръща в семейно огнище, и затова експериментира с огъня на познанието или с познанието за палене на огън. Но знанието, особено онова, което е пропиляно или използвано за лоши цели, си има цена – знаем това още от феномена Прометей.
Огънят служи, димът пречи. Признак на огъня са светлината и топлината, с една дума енергията. Знанието е сила, тоест то също е енергия, а материалното знание може да е блестящо, но невинаги е безукорно. Изопаченото материално знание е дим – повече пречи, отколкото служи. Когато бе взривена първата атомна бомба, Опенхаймер, координаторът на експеримента, цитира Бхагавад Гита: Ако хиляди слънца биха пламнали едновременно в небето, това само би наподобило тази яркост (11.12). С избухването на този огън започна една нова епоха, а тази фраза може да се счита за лозунг на атомната ера. Огнестрелните оръжия са изопачаването на митичния огън, какво пък да говорим за ядрените оръжия.
Знанието – разбирай духовното познание – също е сила, тоест енергия, само че е огън без дим, чиято светлина достига окончателния си блясък в просветлението, а топлината му е доброволното служене, с което спомага за духовния напредък на другите.
Огънят на истината и на знанието прокужда лъжата, невежеството и тъмнината. Вярно е, че и огънят, и съответно духовното знание те изгарят, защото са огромна сила, но именно тази сила е пречистваща. Според мистичните учения зрението е възможно благодарение на елемента огън, който проявява цветовете и формите. Слънчевата светлина озарява всичко, а слънчевият огън на свещеното познание озарява човека.
Огънят на духовното знание е светлината на духа, просветлението и пламът на духовната сила. Посвещението и освещаването запалват този духовен огън в човека. В светилищата на парсите огненият олтар е центърът, а във вътрешното светилище на човека това е божествената светлина, която изпълва сърцето.
Кръщението с огън не е просто загуба на невинност или обикновено посвещение в някаква житейска практика, а трансформация, възстановяваща изначалната чистота. Преминавайки през огъня, човек отново може да постигне чистотата на рая, откъдето е бил изгонен именно с пламтящ меч заради непокорството си. Пътят обратно към съвършенството също води през огън. Пречистващата огнена енергия на духовното познание изгаря фалша, грешките и материалната нечистота, унищожава външните и вътрешните демони, но съживява и подхранва ангелските сили в човека.
Както огънят се спотайва в дървото и може да бъде извлечен от него, така и свещеното знание се крие в духовните дълбини на човека и трябва само да бъде събудено. Това е целта на духовните упражнения – да възпламенят светлината.